Свита зад статуята на ангела, Сейчан бръкна под разкъсания край на расото и измъкна последния нож от ножницата на глезена си.
„Този не бива да пропуска“.
Използва полираната стоманена повърхност да наблюдава противничката си, без да се открива. Видя в отражението как жената се приближава, като заобикаля отстрани за по-добър изстрел. Тялото ѝ беше изцяло скрито зад чадъра, тъмните ѝ очи проблясваха от време на време отстрани, но никога на едно и също място.
Зад нея ясно се виждаше задната врата на църквата, която още беше открехната. Вътре се движеха сенки. Хората бяха твърде уплашени, за да изтичат на открито при цялата тази стрелба и експлозии. Чуваше детски плач и гласовете на родителите, които се опитваха да успокоят децата. Несъмнено вече се бяха обадили на полицията.
Но помощта нямаше да пристигне навреме.
Така че Сейчан изчака жената да излезе на пътеката и направи последния си ход. Направи лъжливо движение към лявата страна на статуята, сякаш отново искаше да стигне до захвърления пистолет, и насочи противничката си натам. После рязко се хвърли в обратната посока, като се извъртя под лявото крило на ангела.
Докато изскачаше от прикритието си, замахна ниско с ножа. Той полетя от пръстите ѝ, мина през чадъра и улучи заблудената за момент жена в прасеца.
Сейчан се хвърли на земята, претърколи се през рамо и се скри зад някаква циментова саксия. Надникна през тръните на розовия храст и видя как противничката ѝ залитна назад по пътеката. Въпреки това не издаде нито звук и продължи да държи тялото си напълно скрито зад чадъра. И въпреки че отстъпваше, стреля през чадъра по Сейчан. Макар да стреляше напосоки, два куршума успяха да улучат пръстта в саксията.
Беше адски добра.
„Но аз съм по-добра“.
Когато най-сетне спря и събра сили да поднови атаката си, противничката ѝ вече се бе доближила твърде много до вратата на църквата — където я искаше Сейчан, след като зърна съюзник вътре. Вниманието на убийцата бе изцяло насочено към Сейчан и тя не забеляза тъмната сянка, която се измъкна от вратата зад нея.
Сейчан се усмихна доволно.
„Не съм единствената монахиня, за която трябва да се безпокои“.
Сестра Клара се хвърли върху жената. Замахна с тежкото месингово разпятие и го стовари върху тила ѝ.
Убийцата изпусна чадъра. Порив на вятъра го понесе през градината. Жената рухна на колене, после на една страна.
Сейчан се втурна напред, като грабна в движение пистолета си. Стигна убийцата и видя, че черните ѝ очи са се подбелили. По чакъла се стичаше кръв. Въпреки това гърдите на жената се надигаха и спускаха.
Беше жива.
Но не за дълго.
Сейчан вдигна пистолета към бледото ѝ чело, но сестра Клара застана между нея и целта ѝ и каза твърдо:
— Не.
Сейчан изгледа кръвнишки монахинята, но сестра Клара не помръдна от мястото си. Сейчан видя решимостта и състраданието на лицето на младата жена. Монахинята можеше да бъде подтикната към насилие, за да защити невинните вътре, но определено нямаше да допусне хладнокръвно убийство.
Сейчан изръмжа, но беше задължена на монахинята за помощта ѝ. Освен това си даваше сметка, че биха могли да изтръгнат информация от убийцата, след като дойде в съзнание. Ако имаше възможност, Грей щеше да иска да я разпита.
Погледна нагоре към параклиса. Той още беше забулен от дим. Стрелбата беше престанала преди около минута. Но какво означаваше това?
Нетърпелива и разтревожена, Сейчан взе оръжието на убийцата, което бе още горещо от стрелбата, и го подаде на монахинята.
— Знаеш ли как да го използваш?
Клара отстъпи крачка назад.
— Да, но…
— Или ще я пазиш, или ще я застрелям.
Клара преглътна и взе оръжието. Сейчан изчака монахинята да насочи дулото към безжизнената фигура на убийцата и едва тогава се обърна и се втурна нагоре по стръмните стъпала. С всяка крачка страховете, които досега бе потискала, се разпалваха все по-силно в гърдите ѝ.
„Само да си посмял да ми умреш, Грей!“
13:18
Роланд излезе от тайния тунел, протегна ръка и помогна на замаяния Грей, като почти го измъкна от тъмния отвор. Дрехите му бяха станали на парцали, кожата му кървеше от десетки драскотини. Раната на главата кървеше обилно и кръвта се стичаше по лицето му.
„Но ти спаси живота ни“.
Грей изпълзя до олтара и седна. Надигна бутилката вода, която Лена му беше дала долу. Сега тя стоеше на стража при вратата.