— Идва някаква монахиня — разтревожено каза Лена. — С пистолет.
Роланд се стресна.
Грей се надигна на колене и извади пистолета си.
Лена се обърна към тях и този път в гласа ѝ се четеше облекчение.
— Сейчан е.
Грей тупна обратно по задник и изпъшка:
— Слава богу!
След секунди Сейчан влетя в параклиса като някакъв черен ястреб. Прецени всичко с един поглед и очите ѝ се спряха върху зейналата в пода дупка.
— Май сте били заети — отбеляза тя.
— А ти май имаш ново призвание — изхриптя Грей и погледна раздраното ѝ расо. — Тези цепки са доста съблазнителни. Допадат ми.
Роланд се намръщи на непристойните му думи, но долови загрижеността им един за друг и обичта им и не каза нищо.
— Стига глупости — каза Сейчан, отиде при Грей, подаде му ръка и му помогна да се изправи. — Да се махаме преди да се е появил още някой.
Той се усмихна.
— Благодаря, скъпа.
— Все някой трябваше да ти измъкне задника от огъня.
— Е, малко закъсня за това. — Грей закуцука към вратата, после погледна назад към скритото стълбище и на лицето му се изписа недоумение.
— Първата граната, която се търкулна преди плочата да се затвори… какво стана с нея?
— Полетя покрай нас и падна по стъпалата — отвърна Лена.
— Взриви се в пещерата долу — каза Роланд. — Главата ми още кънти от взрива.
— Но поне главите ни са си все още на раменете — добави Лена.
— Ами Мадоната на Кирхер и скелетът?
— Проверихме… преди да се стовариш отгоре ни. — Роланд поклати глава. — Гранатата е избухнала в краката на Мадоната. Бронзовата статуя се е катурнала и цялата е смазана и обгорена.
— А костите са станали на прах — Лена въздъхна. — Все пак разполагаме с онова, което прибрахме. Да се надяваме, че ще успеем да…
Отвън проехтя изстрел.
Роланд се обърна към вратата, но Сейчан се втурна покрай него, като изблъска Лена навътре в параклиса.
Насочи пистолета си надолу по стълбището — и изруга.
Роланд изтича до прозореца, от който се виждаше църковният двор, и видя паднала на пътеката монахиня. Видя и как някаква жена прескача през оградата и изчезва.
— Какво става? — попита Лена.
Без никакви обяснения Сейчан се втурна навън.
Грей закуцука след нея. На вратата се обърна и нареди:
— Стойте тук!
След като останаха сами, Роланд погледна Лена.
Тя прехапа устна, поклати глава и изруга:
— Майната му.
Макар че не би избрал точно този израз, той напълно споделяше чувствата ѝ. Беше му писнало да се крие в сенките и да чака безпомощно. Твърдо решени, двамата с Лена излязоха от димящия параклис и се затичаха надолу по стъпалата.
Сейчан стигна двора доста преди тях, клекна до сестра Клара и провери пулса ѝ с лявата си ръка — с дясната държеше пистолета и се оглеждаше за възможна опасност.
Роланд и Лена стигнаха двора няколко крачки след Грей, който се олюляваше от изтощение.
— Какво стана? — попита той и забърза напред.
Сейчан се обърна към тях. Лицето ѝ беше буря от емоции, повечето мрачни и гневни.
— Оная мръсница я е пробола със собствения ми нож! Измъкнала го е от крака си и я е намушкала. Не се сетих да го взема, преди да дойда при вас.
Роланд клекна до сестра Клара и с облекчение видя, че е жива, макар и тежко ранена. Кръвта се бе просмукала в одеждите ѝ и течеше около стоманената дръжка, стърчаща от корема ѝ.
— Опитах да я застрелям… — изхриптя Клара. — Беше твърде бърза.
— Не говори — каза той. — Ще се оправиш.
Клара го погледна умоляващо.
— Простете, отче.
— Няма какво да ти прощавам, дете мое. — Роланд погледна към другите, неуверен какво да прави.
Далеч откъм долината долетяха сирени. Две монахини изскочиха от задната врата на църквата. Едната носеше червено пластмасово куфарче за първа помощ.
— Трябва да се махаме оттук — каза Сейчан и се изправи.
Лена се поколеба.
— Но сестра Клара…
Роланд стисна ръката на монахинята. И той отказваше да я остави.
— Не мисля, че е засегнато нещо важно — каза Сейчан. — Ще оцелее, докато дойде помощта.
Думите ѝ бяха безжалостни, но Роланд чу и болката и вината в гласа ѝ.
Сестра Клара впери поглед в него и прошепна слабо, но решително:
— Вървете. Каквото и да целят онези potwory, спрете ги.
— Обещавам — каза Роланд.
Лена кимна.
Роланд се изправи, дръпна се настрани и остави младата монахиня на грижите на сестрите ѝ. Обърна се към Грей и Сейчан. Не беше сигурен до какво ще доведе всичко това, но в едно беше сигурен.