„Няма да наруша обещанието си“.
15.
30 април, 19:22
Пекин, Китай
— Сега пък къде ни водят? — измърмори сърдито Ковалски.
Мария поклати глава — нямаше никаква представа, също като него. Седеше до едрия мъж на задната седалка на електромобила, който пътуваше през дебрите на подземния комплекс. Забеляза, че Ковалски докосва превръзката на лицето си, и си спомни разказа му, че Баако го е нападнал. Спомни си също и тайния сигнал, който ѝ беше пратил.
[Лъжа]
Тревогата за Баако я изгаряше, а с нея и чувство за вина. Представи си Баако сам в това странно и чуждо място. Сигурно беше ужасен. Искаше ѝ се да може да иде при него, да го утеши, но в момента не се движеха натам.
След като им показа фосилните останки на новооткрития хоминид — Homo meganthropus, — генерал-майор Дзяйин Лау нареди да ги закарат на друго място. Самата тя седеше отпред до шофьора и говореше по мобилния си телефон. От резкия ѝ и гневен тон личеше, че чете конско на някого.
Електромобилът забави ход и спря пред висока двойна врата. Там ги чакаше мъж с маскировъчна униформа, застанал сковано и със стоическа физиономия. Беше братът на Гао, Чан Сун.
Дзяйин се обърна към тях и нареди:
— Останете тук.
После слезе и отведе Чан настрани.
— Къде си мисли, че можем да отидем? — измърмори Ковалски.
Зад тях спря вторият електромобил с д-р Арно и двама въоръжени войници. Смушкаха Арно да слезе и го поведоха към тях. Палеонтологът погледна високите врати — по тавана вървяха релси, които минаваха над тях — и каза:
— Май приближаваме причината да ви доведат тук, доктор Крандъл.
Мария си мислеше същото. След като бе видяла останките, беше разбрала, че китайците търсят начин да съберат специфични секвенции ДНК от костите на гиганта, за да създадат по-силен войник.
„Но колко далеч са стигнали?“
Арно скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше разтревожен от същата мисъл.
— Доколкото разбирам, със сестра ви се опитвате да докажете, че Големият скок напред в човешкия интелект се дължи на внасянето на нови гени, получени от кръстосването на ранния човек с неандерталците.
— В общи линии хипотезата ни е точно такава. Че тази хибридизация е създала малко племе способни на по-големи интуитивни скокове индивиди, които са гледали на света по по-различен начин от родителите си.
— И че Големият скок напред се дължи на тази шепа уникални същества.
Тя ясно усети неверието му.
— Множество статистически модели подкрепят тази теория. Познанието е като вирус, способен да расте експоненциално при подходящите условия. Достатъчна е творческата енергия и иновациите на съвсем малка група свръхусъвършенствани индивиди, за да се промени светът — да се разпространят нови идеи, нови инструменти, нови методи в изкуството и ритуалите. Всъщност това е една от опасностите по този път. Ако подобни свръхусъвършенствани индивиди бъдат създадени днес, резултатът може да промени света.
— Или да доведе до края му — добави Арно, загледан към Дзяйин. — Особено ако попадне в неподходящите ръце.
Мария го разбираше.
— Колко близко бяхте със сестра си до постигането на целта? — попита той.
Тя си представи Баако — модел на същата хибридизация, показал вече изумителен напредък в познанието. Макар че с Лена бяха постигнали значителен напредък в тази посока, много неща си оставаха неизвестни.
Призна го на глас.
— Гените, които засягат интелигентността, все още не са добре изучени и вероятно включват сложно взаимодействие на множество секвенции. Това, което изследваме, е нова територия.
— Но вие със сестра ви сте пионери, които са започнали да оставят диря по тази територия. — Погледът му не се откъсваше от двамата китайски офицери. — Сега трябва да внимавате кой я следва.
Междувременно разговорът между Дзяйин и Чан ставаше по-разгорещен. Мария чу на няколко пъти името на Лена сред неразбираемите думи на мандарин. Очевидно нещо не беше минало според плана. Но какво означаваше това за участта на сестра ѝ?
— Май в Италия лайното е уцелило вентилатора — обади се Ковалски, скръсти ръце и пусна доволна презрителна усмивка. — И се досещам кой е хвърлил лайното.
19:29
— И нямате представа къде са се дянали? — попита Дзяйин. Стоеше със скръстени ръце и чакаше подполковник Чан да обясни поредния си провал.
Той сведе глава. Мълчанието му беше достатъчен отговор.
Вестите от Италия бяха лоши. Не само че Лена Крандъл се беше измъкнала от клопката на екипа, подбран лично от Чан, ами и италианските специални служби бяха открили труповете на хората им.