— Италианците могат и да заподозрат кой ги е изпратил — каза Чан, — но въпреки това сме в състояние да отричаме. Хората, които пратих, бяха призраци, сенки без официално досие в Народната освободителна армия. И не са били убити никакви местни, така че станалото лесно може да се изкара като терористична атака срещу християнска цел.
Макар че преценката му вероятно щеше да се окаже вярна в дългосрочен план, това не омаловажаваше по-големия му провал. Сестрата на Мария отново се беше измъкнала.
Чан осъзнаваше това и се опита да намали вината си, като насочи обвиненията другаде.
— Ако ми бяхте казали, че имате човек на място, може би операцията щеше да даде по-положителен резултат.
Устните на Дзяйин се изкривиха в сурова усмивка.
— Duì — съгласи се тя. — Но поне старши лейтенант Вей оцеля и в момента е по петите на целите.
Старши лейтенант Шу Вей беше сред най-младите членове на специалните сили на военен окръг Ченду, носещи кодово име Сокол, специализирани в придобиване на цели, саботаж и внезапни удари. Освен това беше племенница на Дзяйин, дъщеря на сестра ѝ. Дзяйин беше използвала връзките си във военното разузнаване, за да я включи тайно в тази мисия, та да се намеси при нужда.
— Старши лейтенант Вей научи също кой съпровожда Лена Крандъл и онзи хърватски свещеник — продължи Дзяйин. — Американци са, вероятно секретна група, свързана с военните. От разговора с една монахиня преди атаката Вей е научила също какво търси групата на Лена.
— И какво? — попита Чан, този път с по-покорен тон.
— Информация за свещеник от седемнайсети век. Атанасий Кирхер.
Чан се намръщи, видимо смутен — също като Дзяйин, но тя успя да продължи с безизразна физиономия:
— Вей ще продължи в тази насока, за да определи как това необичайно проучване може да застраши целите ни… и да елиминира Лена Крандъл.
— Но аз си мислех, че искате да я заловим жива.
— След толкова много провали от ваша страна стигнах до заключението, че подобен план е твърде рискован. За безопасното ѝ залавяне е нужна деликатност, която вече не можем да си позволим. Затова Шу Вей събира от собствената си част ударен екип, който да преследва и елиминира тази заплаха веднъж завинаги.
Чан изпъна гръб.
— В такъв случай съм сигурен, че с моя подкрепа…
— Няма да е необходимо. Очевидно имате предостатъчно грижи тук.
Използва момента, за да го вбеси още повече.
— Убедена съм, че след като вниманието ви е насочено изцяло тук, поне ще можете да се погрижите за сигурността на комплекса. — Погледна го с презрение. — Разбира се, всеки нов провал ще наложи по-сурово наказание.
И кимна към двойната врата.
Макар физиономията на Чан да оставаше гневна, в очите му проблесна страх.
„Добре“.
Тя се обърна към Мария и останалите.
„А сега да покажем на новодошлите какви са последствията от провал“.
19:27
„Ето ги и неприятностите“.
Ковалски гледаше как китайската генералка върви към тях. Изглеждаше му прекалено доволна и това изобщо не му харесваше.
— Елате — каза тя, когато стигна до тях. — Нека ви покажа какво постигнахме — и как можете да помогнете.
Даде им знак да я последват и нареди на въоръжения ескорт да изостане.
— Това май не е обиколка по желание — промърмори Ковалски на Мария.
Тя не отговори, но той видя нервността на пребледнялото ѝ лице. Китайците искаха експертизата ѝ като генетик за нещо — но за какво?
Стоманените врати се отвориха и ги лъхна миризма на животни, антисептици и белина.
Отвъд прага имаше огромно бяло помещение с блестящо оборудване. От едната страна имаше клетки; покрай другата стена бяха наредени десет метални маси. Ковалски си помисли, че приличат на маси в морга. С изключение на това, че двете най-близки приличаха на гинекологични.
Една от масите, изглежда, беше използвана неотдавна. Облечен в бяло работник миеше с маркуч кръв и тъкан по наклонената повърхност, като насочваше отпадъците в металната кофа в края. По-смущаващото бе, че на лавицата зад масата бяха наредени стъклени съдове, в които имаше органи, включително сърце с прекалено големи размери.
Ковалски преглътна с отвращение и извърна поглед.
В металните клетки от другата страна имаше онова, което Ковалски би очаквал да види в подобна лаборатория — бели мишки, обърнали розови муцунки към тях, зайци, самотно шимпанзе, свито в дъното на по-голяма клетка. Ръцете му бяха обръснати целите, както и темето му.