Преди Ковалски да успее да се зачуди каква е причината за тази прическа, отговорът се появи в следващата клетка. Младо шимпанзе се взираше в тях и големите му кафяви очи ги следяха. Очите му бяха единственото, което бедното създание можеше да движи. Около врата и раменете му имаше стоманен лист, очевидно предназначен да го обездвижи и да не му позволява да си вдига ръцете. Нуждата от подобно ограничаване бе очевидна: темето на шимпанзето липсваше и се виждаше мозъкът му. От влажната розова повърхност стърчаха разноцветни електроди, свързани с апаратура до клетката. Шимпанзето тихичко скимтеше.
— Мамка им на тия… — започна Ковалски, но затвори уста, щом генерал Лау погледна назад към тях. Моментът не бе подходящ да обижда домакинята — поне засега.
— Лаборатория за вивисекции — прошепна Мария. Очите ѝ бяха станали като стъклени от страх, а може би и от сълзи.
В следващата клетка малка човекоподобна маймуна — може би невръстна горила — се беше вкопчила в дървен стълб, увит с опърпан килим, сякаш се притискаше в майка си.
Французинът забави крачка, за да се вгледа по-внимателно в дребната фигурка, заровила уплашено лице в единствената утеха в това място на ужаси. Челото му се сбърчи и той хвърли тревожен поглед към Мария, но преди да успее да заговори, генерал Лау ги поведе още по-бързо навътре в лабораторията.
— Насам.
Целта ѝ като че ли беше голям прозорец в другия край на помещението, заемащ цялата задна стена. Зад дебелото стъкло се откриваше голяма зала, осветена отгоре.
— Вижте какво успяхме да постигнем дотук благодарение на техниките, усъвършенствани от вас и сестра ви, доктор Крандъл — каза генерал Лау.
Ковалски пристъпи напред заедно с Мария и д-р Арно. Погледна надолу в огромната зала и този път не успя да се сдържи и викна:
— Мамицата ви…
19:48
Монк и Кимбърли Мой седяха на една пейка в парка до река Нанчан. Тъмната река, осветявана тук-там от улични лампи, минаваше през центъра на зоологическата градина. Недалеч спирката за корабчета, която беше затворена в този час, предлагаше разходка през парка до Летния дворец. Монк имаше добър изглед към реката и мостовете ѝ.
— Какво мислиш? — тихо попита той.
Кимбърли разтри прасеца си. Бяха ходили здравата през последните три часа — първо през зоопарка, после на бавна обиколка отвън. Накрая стигнаха северната страна, след като бяха направили почти пълна обиколка на зоологическата градина.
— Определено е от по-новите военни хеликоптери на китайците — каза тя, без да вдига глава. — Модел Z-18А, ако не се лъжа, за транспортиране на персонал и товари.
„И определено достатъчно голям да побере горила в клетка“.
Монк беше забелязал хеликоптера на една площадка в този невзрачен ъгъл на парка, недалеч от големия аквариум на зоологическата градина. От външната страна на оградата успя само да зърне туловището на машината. За да не събудят подозрение, двамата бяха продължили до този парк и бяха седнали на пейката, откъдето още имаха частичен изглед към военния хеликоптер.
— Доста оживена дейност кипи там — отбеляза Монк.
През последните десет минути униформени мъже влизаха и излизаха и предимно товареха сандъци в хеликоптера. Машината, изглежда, се готвеше да излети. Монк се боеше, че китайците може да преместят отново отвлечените, и наблюдаваше внимателно за въоръжен ескорт, водещ някаква група към площадката.
— Иска ми се да можех да приближа повече — каза той. — Да се уверя, че вече не са на борда.
— И какво щеше да направиш? — попита Кимбърли. — Районът е пълен с военни. Докато не се уверим, че отвлечените са още тук, само рискуваш ненужно да се издадеш.
Права беше, но той не можеше да понася да седи бездейно и да чака някакъв знак.
Силно боботене привлече вниманието му към улицата. Голям бронетранспортьор с вездесъщата червена звезда профуча покрай тях и наби спирачки пред северния портал на парка. От задната му врата се изсипаха войници, а един се подаде през люка на покрива, за да заеме позиция зад оръдието. Войниците се разгърнаха пред портала. Две двойки се отделиха и тръгнаха в противоположни посоки, явно за да претърсят периметъра на зоологическата градина.
Монк предположи, че и другите портали са отцепени по подобен начин, и побутна Кимбърли.
— Това брои ли се за знак, че приятелите ни още са някъде тук?
Тя кимна.
— Но може и да е знак, че китайското разузнаване знае, че сме тук. Или поне подозират нещо.