Мария се задъха от ужас. Студените думи на генерала отекваха в главата ѝ: „Прибягнахме до разработените от сестри Крандъл протоколи“.
Тя пак погледна надолу. Едрият сребрист се наведе над плячката си, вдигна нещо като черен дроб към муцуната си и го заръфа.
„Какво сме направили с Лена?“
— Разбира се, преди да преминем към опити с хора — продължи Дзяйин, — трябва да решим някои ключови проблеми.
Мария я погледна.
— Какви проблеми?
— Тези зверове се оказаха по-свирепи от обикновените горили и често се избиват помежду си, освен ако не им осигуряваме храна в изобилие.
Мария си спомни историята за мегантропите, как ловували съседните кланове, както и собствения си вид. Явно генетиката не беше предала само силата на хибридите, но и канибалската им жестокост.
„Възможно е двете дори да вървят ръка за ръка“.
Дзяйин изгледа Мария със студените си очи.
— Затова се нуждаем от помощта ви. Да намерим баланс между постигнатото тук и повишената интелигентност, с която сте надарили вашия опитен образец.
Мария си помисли за нежната душа на Баако. Не можеше дори да си представи как би могла да постигне баланс между неговата доброта и онова, което клечеше в този проклет Ковчег.
И го каза на глас.
— За да се постигне това, което искате, ще трябва да се филтрират стотици различни променливи, да не говорим за неизвестно колко епигенични фактори, които биха могли допълнително да усложнят нещата. За постигането на подобна цел, ако изобщо е възможна, ще са нужни десетилетия по метода на пробата и грешката.
— И ние смятахме същото — призна Дзяйин. — Именно затова продължихме да финансираме тайно вашето изследване.
„С посредничеството на Ейми Ву“ — горчиво си помисли Мария.
Дзяйин изправи гръб.
— После чухме за откритието на доктор Арно в планините на Хърватия.
Арно изглеждаше също толкова възмутен, че проучванията му могат да бъдат свързани по някакъв начин с ужаса тук.
— Какво общо има откритието ми с всичко това?
— Генетичният потенциал, скрит в костите на първото поколение хибриди между ранния човек и неандерталците. Ако успеем успешно да извлечем ДНК от онези останки, ще имаме шанс да открием и изолираме специфичните генетични фактори, довели до повишаването на интелекта на хибрида.
Мария скръсти ръце — осъзнаваше, че Дзяйин най-вероятно е права. С достъп до такава уникална ДНК определянето и извличането на специфичния код, лежащ в сърцевината на еволюционния Голям скок напред, беше възможно.
„Или най-малкото ще се ускори неимоверно“.
Започваше да разбира мащабите на всичко това. Онзи, който контролираше този уникален генетичен материал, щеше да има огромно преимущество в надпреварата в областта на биотехнологичните оръжия, която течеше с пълна сила. Онези кости можеха да се окажат Светия Граал на следващия етап на човешката еволюция. И не бяха само китайците. Дори отдел „Биологични технологии“ на АИОП си беше поставил за цел да разчете генетичния код на човешкия разум.
Нищо чудно, че китайците бяха действали така бързо и грубо. Тук крайната цел не беше доминиращото положение на една страна — а кой ще направлява бъдещето на човечеството.
— Да не забравяме и Баако — добави Дзяйин.
Лицето на Ковалски стана сурово.
— Какво имате предвид?
Дзяйин погледна през прозореца.
— Наред с проблема с агресията се натъкнахме и на друг, свързан с възпроизводството. Женските хибриди са плодовити, но всички мъжки са стерилни.
Мария знаеше, че това не е необичайно. Хибридите между родствени видове често бяха безплодни, както при кръстосването на магаре с кобила. Мъжките мулета бяха винаги стерилни, докато женските понякога запазваха плодовитостта си.
Арно повдигна въпрос, който имаше още по-пряко отношение към ситуацията.
— Повечето антрополози смятат, че същото може да се отнася и за неандерталските хибриди. Мъжките вероятно са били стерилни, докато женските може би все още са били в състояние да раждат жизнено потомство.
— Ако това е вярно — добави Мария, — в такъв случай неандерталските гени, които носим в себе си днес, са дошли от жените хибриди, а не от мъжете.
— И именно затова Баако е толкова важен — каза Дзяйин. — Доколкото разбрах, вашият опитен образец е бил изследван и се е оказало, че е способен да се размножава.
Мария вдигна ръка.
— Не е задължително. Засега генетически изглежда, че е така, но не можем да го знаем с абсолютна сигурност, тъй като Баако е едва тригодишен. Той е все още полово незрял. Ще са нужни още три или четири години, преди да можем със сигурност да преценим дали е плодовит.