Выбрать главу

Дзяйин въздъхна. Личеше си, че ѝ е дошло до гуша от спорове.

— Така да бъде. Ще наредя да ви донесат постелки. Но знайте, че ще бъдете наблюдавани през цялата нощ.

Мария се пресегна и докосна ръката на Ковалски в мълчалив знак на благодарност. Щом минаха през плъзгащите се врати на лабораторията за вивисекции, всичко се стовари върху нея изведнъж и едва не я смаза.

„Какво ще правим? Как ще погледна Баако, щом знам какво ще му се случи утре сутринта?“

Краката ѝ омекнаха; коленете ѝ започнаха да треперят.

Силна ръка я подхвана през кръста и я задържа на крака.

— Ще се оправим някак — прошепна ѝ Ковалски.

— Как? — Тя погледна нагоре към него.

Той сви рамене.

— Нямам представа.

— Тогава какво…

— Просто реших, че трябва да ти го кажа.

Странно, но честността му ѝ подейства успокояващо.

Той почти я вдигна, за да я настани в електромобила.

— Да идем да видим маймунчето.

20:44

Баако вижда майка си веднага щом двойната врата се отваря. В сърцето му пламва радост. Той скача към решетките и се вкопчва в тях, сумти към нея, показва ѝ колко е щастлив.

Докато се приближава, тя притиска юмруци към тялото си в жест, който той познава добре.

[Обичам те]

Той пуска решетките, започва да подскача и повтаря жеста.

[Баако обича мама]

Тя се усмихва, но не така широко, както обикновено. Той вижда тъга и загриженост в очите ѝ. Подушва и долавя миризмата на страха ѝ. Това го кара да тупне ръката си над лакътя с длан. Прави го само когато е уплашен.

Тя вижда това и потупва китки една в друга.

[В безопасност си]

Изчаква един от лошите мъже да отвори вратата. Мрази миризмата на тези други. Дълга черна пръчка се пъха между решетките и плюе огън към Баако. Той се страхува от него и се дърпа назад, но дълбоко в гърдите му се надига ръмжене и Баако оголва зъби.

Накрая вратата се отваря широко и мама влиза. Идва с другия, големия мъж, който може да говори с ръце. Вчера мама е изписала името му с букви [Д-Ж-О]. Направи го у дома, където Баако си имаше телевизор, легло, играчки и най-добрия си приятел Танго.

Баако се радва, че Танго не е на това лошо място.

Мама го прегръща. Притиска го и издава звуци, които са топли и пълни с обич. Той тихо изсумтява. Тя се дърпа назад. Той вижда сълзи на лицето ѝ. Тя ги избърсва с ръка, но се появяват още. Тя се извръща. Той отново изсумтява и посяга към бузата ѝ с опакото на дланта си.

Мама харесва, когато прави това.

Но сега тя не се усмихва и не го целува по носа. Вместо това от очите ѝ бликват още повече сълзи.

Той сваля ръка, а големият мъж — Джо — кляка пред него и се подпира на юмрук, както прави Баако. С другата си ръка започва да прави знаци и в същото време говори.

[Добре ли си?]

Баако поклаща глава. Обръща се така, че мама да не го вижда, и размахва пръсти пред гърдите си.

[Уплашен]

Джо се премества по-близо. Големите му ръце оформят думи.

[Ще се справим заедно… ти и аз]

Джо посочва мама.

[Заради нея… нали]

Баако кима и повтаря последния жест.

[За мама]

Голяма ръка посяга към раменете на Баако. Силни пръсти стискат здраво — но Баако знае, че мъжът не иска да го нарани. Баако се взира в очите му, после свива юмруци и ги раздвижва един до друг.

[Заедно]

Джо се ухилва и казва думи, които Баако знае.

— Точно така.

Междувременно лошите мъже са си отишли, но са хвърлили в клетката две навити постелки. Червени са и миришат на пера. Напомнят на Баако за възглавниците му у дома. Веднъж мама му се скара, задето раздра възглавниците със зъби, за да се добере до перата.

Мама и Джо развързват постелките и ги разстилат.

Обхванат от любопитство, Баако се намества между двамата.

Мама се обръща към него и полага глава на отворената си длан.

[Това са легла]

Баако кашля, не ѝ вярва. Понякога мама се закача с него. Тя обаче му показва цип. Той го изпробва, като го дърпа напред-назад.

Джо казва нещо, от което мама се разсмива. Звукът е приятен. После Джо показва на Баако как да разкопчае едно от леглата. След това мъжът пъха тялото си вътре, заедно с ръцете и краката, и се преструва на заспал.

Баако подушва по краищата. Джо и мама разговарят твърде бързо, за да ги разбере, но той наостря уши всеки път, когато чуе името си. Накрая мама го кара да яде още банани; после се напъхва в собственото си легло.