„Може и да е съвпадение“.
Огледа улицата за откраднат мотоциклет, но всички бяха или „Веспа“, или някакви други маломощни мотопеди. Погледът му се насочи към един прозорец на горния етаж от дясната му страна. Тухлената фасада около рамката беше леко почерняла, а прозорците бяха неотдавна сменени. Почти чу старата експлозия отпреди месеци. Прозорецът беше на старите кабинети на монсеньор Вигор Верона, архивист от Ватикана и професор в този университет.
Налегнаха го лоши предчувствия, когато си спомни за загубата на скъпия си приятел — и, разбира се, племенницата на Вигор. Жегна го чувство за вина.
„Рейчъл…“
Нечия ръка докосна рамото му и той трепна. Изобщо не беше чул приближаването на Сейчан. Мислеше си, че е в съседната стая и наглежда Лена, която дремеше на едно канапе.
Сейчан го прегърна през кръста и го накара да обърне гръб на прозореца. Вгледа се в очите му. Четеше ги с лекота, знаеше за какво съжалява.
— Майка ми навремето ми каза, че светът е пълен с духове — прошепна тя. — И колкото по-дълго живееш, толкова повече те преследват.
— А моята ми казваше да седя изправен и да не си опирам лактите на масата.
Сейчан само въздъхна на опита му да разведри обстановката. Наведе се и притисна устни в неговите, за да го накара да млъкне. Грей усети топлотата ѝ, вкуси я, вдиша лекия аромат на жасмин от кожата ѝ. Тя се дръпна, колкото да може да говори.
— Духовете ги има, за да ни напомнят, че още сме живи, че още имаме сърца, които бият, плът, която е топла, дробове, които се изпълват с въздух. — Устните ѝ отново докоснаха леко кожата му. — Никога не забравяй това… или смъртта им ще бъде за нищо.
Грей я придърпа към себе си, притисна тялото ѝ към своето, усети ударите на сърцето ѝ върху гърдите си и я целуна продължително.
„Няма да забравя“.
В ключалката на вратата изтрака ключ. Грей се освободи от прегръдката и ръката му легна върху кобура. Сейчан отстъпи крачка от него, между пръстите ѝ вече блестеше кама.
Вратата се отвори и на прага се появи разрошеният отец Новак.
Натоварен с куп книги, Роланд така и не забеляза напрегнатите им стойки.
— Мисля, че намерих нещо, което ще се окаже важно.
17:52
Суматохата събуди Лена и моментално я хвърли в паника. С разтуптяно сърце тя се надигна на лакът. После чу възбудения глас на Роланд от другата стая.
„Сигурно е научил нещо“.
Беше поискала да отиде с него — ако не за друго, то да види с очите си прочутата Грегорианска библиотека, — но редките книги, които възнамеряваше да провери той, не бяха достъпни за широката публика.
Разтърка очи, изненадана, че е успяла да се унесе в дрямка, пък било то и само за кратко. Когато бе затворила очи, беше сигурна, че страхът ѝ за сестра ѝ ще я държи будна.
„Явно съм по-уморена, отколкото си мислех“.
Погледна осветения от слънцето прозорец на малката лична стаичка на колегата на Роланд. Беше малко по-голяма от килер, с канапе и малка молитвена пейка под разпятие. Създаваше усещането повече за кабинет, отколкото за място за монашеско съзерцание.
Привлечена от вълнението в гласа на Роланд, Лена стана и отиде до вратата. В съседната стая под по-големия прозорец имаше малко бюро между високи лавици, пълни с прашни томове. В средата на помещението имаше широка маса и няколко стола около нея. Тук миризмата на тютюн и стар дим от лула се усещаше по-силно, сякаш колегата на Роланд току-що беше излязъл.
— Ела да видиш — извика я Роланд, докато стоварваше книгите на масата. — Ако не греша, това е направо изумително.
Интересът на Лена се засили, подклаждан от трескавия му глас и движения.
Роланд бръкна във вътрешния си джоб и внимателно извади стария дневник на отец Кирхер, който бяха намерили в бронзовата Мадона в параклиса. Остави го благоговейно на масата до другите книги. Позлатеният лабиринт блесна на слънчевите лъчи, струящи през прозореца.
Грей дойде при тях до масата, а Сейчан остана при прозореца, загледана в улицата долу. Предпазливостта ѝ беше напомняне за заплахата, която все още беше надвиснала над тях. Поведението ѝ помрачи любопитството на Лена, но само малко. Знаеше, че най-добрият начин да помогне на Мария е като разреши загадката зад всичко това.
Впери поглед в дневника на Кирхер — подозираше, че отговорите могат да се намерят между старите му страници. Докато пътуваха към Рим, беше успяла да го прегледа набързо. Дневникът беше изписан с прилежен почерк, изцяло на латински, между рисунки, карти и цели страници с числа.