— Възможно е. Помислете само. След като Мадоната е затворена, пустите очи на Ева завинаги ще гледат острова — мястото, което Кирхер вероятно е смятал за нейна роднина.
— Но това е доста голям скок за Кирхер — отбеляза Грей. — Да свърже костите с митовете за Атлантида.
Лена не беше съгласна и посочи скулптурата на Луната, която лежеше на масата до раницата на Роланд.
— Кирхер е отмъкнал това от праисторическата скулптурна изложба, която намерихме в пещерите. Подобно на нас, той със сигурност е разбрал, че хората, живели там, са били много по-напреднали, отколкото би могъл да очаква или да си представи някой. Спомни си как е объркал костите на мамут с останките на някакъв изчезнал вид гиганти. Едва ли му е било трудно да направи подобно фантастично заключение относно тези кости.
— Само че в този случай — с блеснали очи каза Роланд — почитаемият отец може да е бил прав.
Лена се обърна към него и този път не можа да скрие скептицизма си.
— Какво искаш да кажеш? Как е възможно?
Роланд погледна картата на екрана, после отново се обърна към тях.
— Защото аз знам къде се намира Атлантида.
18:07
Роланд изпита известно гузно удоволствие от смаяните им физиономии.
— Както казах, нека обясня подробно. Така по-добре ще разберете посланието, оставено от отец Кирхер.
Той увеличи изображението на острова от Mundus Subterraneus.
— Ако погледнете компаса от картата на почитаемия отец, ще видите, че сочи надолу, което означава, че северът е долу, а югът — горе.
— Обратното на повечето карти — отбеляза Лена.
— Точно така, но за онзи период не е било необичайно картите да се чертаят по този начин. — Пръстите му затанцуваха по екрана на айпада и отвориха изображението, което беше заснел в университетската библиотека. — Позволих си да завъртя картата и да отбележа съседните континенти на английски.
Показа им резултата.
Грей погледна картата.
— Ако не бъркам, Атлантида е поставена някъде в средата на Атлантическия океан… или поне някъде между Северна Америка и Европа.
— Което отговаря на написаното от Платон в диалога му „Тимей“. — Роланд грабна гръцката книга от купчината и зачете отбелязания откъс. — Според описанието на Платон Атлантида се намирала отвъд „пролива, който вие наричате Стълбовете на Херкулес…“, или иначе казано Гибралтар.
— Тоест Атлантида е извън Средиземно море — отбеляза Грей.
— Точно така. — Роланд посочи книгата в ръката му. — Но Платон казва също, че островът бил „по-голям от Либия и Азия, взети заедно“.
Грей се намръщи.
— Това прави Атлантида повече континент, отколкото остров.
— А кой континент се намира отвъд Гибралтар и близо до Северна Америка?
Грей потърка брадичка.
— Единственият континент там е Южна Америка.
— Именно.
Грей повдигна скептично вежди.
— Значи твърдиш, че остров Атлантида е всъщност континентът Южна Америка? — Посочи картата на Кирхер на екрана. — Макар да признавам, че бреговата линия наистина напомня на очертанията на Южна Америка, островът е нарисуван в средата на Атлантическия океан.
Роланд разбираше колебанието му, тъй като и самият той бе минал през същото интелектуално изпитание.
— Не бива да забравяте — каза той, — че нарисуваното тук е заимствано от по-стари карти. Възможно е древните картографи да са поставили континента неправилно или може би са избрали мястото, за да представят по-добре чертите на сушата.
Зареди на айпада още две изображения.
— Ако погледнете очертанията едно до друго, ще видите сходство не само в бреговата линия. Дори реките и планините като че ли съвпадат.
— Прав е — каза Лена, която се беше навела над екрана и сравняваше двете карти. — Амазонка… Ориноко… и останалите по-големи реки. Наистина съвпадат.
Грей махна пренебрежително с ръка.
— И въпреки това няма логика. Ако Южна Америка е Атлантида, дом на някаква велика империя на богоподобни учители, как така няма никакви сведения за съществуването им?
— Кой казва, че няма? — Роланд извади някакво археологическо списание от купчината и го плесна на масата. — В началото на 2015 година археолози от Хондурас с помощта на британски войници от САС открили руините на изгубен град в джунглата. Те смятат, че са намерили Сиудад Бланка, легендарния Бял град на златото, построен от загадъчна предколумбийска цивилизация, изчезнала много отдавна. Единственият разказ от първо лице за този град е на конквистадора Ернандо Кортес в писмата му до испанския крал от 1526 година. Той разказва за чудно място, чиито жители били потомци на някакъв маймунски бог и чиито деца още имали маймунски черти.