— Маймунски черти. — Лена се изправи и ги погледна замислено. — Ако конквистадорите наистина са попаднали на съществуващо племе хоминиди — или дори хибриди като Ева, — като нищо биха ги приели за някакви роднини на приматите.
— И това е само една история — каза Роланд. — Сателитните карти и радарите постепенно разкриват какво е скрито под джунглите на континента и попадат на пластове древни цивилизации, като някои руини са с хилядолетия по-ранни от ацтеките, инките и маите.
Грей още не изглеждаше убеден.
— Наистина ли вярвате, че някоя от тези древни цивилизации е била домът на Наблюдателите?
— Възможно е. Ако е била достатъчно напреднала в мореплаването, тази цивилизация би могла периодично да изпраща свои пратеници, които да разпространяват нови инструменти и знания. Възможно е някои от тях да са се заселили в чужди земи, да са имали деца и да са били асимилирани от множеството древни култури. — Роланд почука картата на екрана. — Или пък накрая са се оттеглили и са се скрили тук.
Лена бавно кимна. Въпреки това я безпокоеше още нещо.
— Но Платон не описва ли как Атлантида е била унищожена и потънала в морето? А доколкото знам, Южна Америка си е още на мястото.
Роланд махна с ръка към книгите.
— Не забравяйте, че гръцките и египетските истории са писани от хора, които не биха могли да проумеят наистина нещо толкова голямо като континент в океаните отвъд Гибралтар. А и при по-внимателно прочитане излиза, че описаният от Платон катаклизъм изглежда по-скоро като потъване на островен град, или може би на отделна част от по-голяма суша, която е била унищожена от земетресения и потоп.
— И въпреки това — не отстъпваше Грей, — дори ако отец Кирхер е смятал, че скритите под параклиса кости са били на Ева и имат нещо общо с древните Наблюдатели, къде ни отвеждат всички тези връзки с Южна Америка?
Роланд се усмихна.
— Водят ни към онзи град, към изгубения дом на Наблюдателите, към самото сърце на загадката, на която Кирхер посветил последните единайсет години от живота си — и всичко това може да обясни защо китайците откраднаха костите и са отвлекли сестрата на Лена.
18:12
Грей въздъхна: в последните думи на Роланд чу ехо от разговора си с Пейнтър Кроу — как следването на историческата следа, оставена от Атанасий Кирхер, може да доведе до отговорите, които им трябват, за да получат предимство пред китайците.
С известно нетърпение даде знак на Роланд да продължи — усещаше, че свещеникът има и други неща за разкриване.
— Давай нататък. Щом Кирхер е посветил последните си единайсет години на тайно изучаване на тази загадка, какво друго е открил?
— Не става дума толкова какво той е открил, колкото какво е открил скъпият му приятел епископ Николас Стено.
Грей помнеше това име от разказа на сестра Клара за възстановяването на светилището Менторела — как епископ Стено бил единственият колега, когото Кирхер допускал при строежа на параклиса, скрил костите на Ева. Младият му другар бил и напъпващ палеонтолог с жив интерес към вкаменелости и стари кости.
Роланд взе от масата книгата на Кирхер.
— Според дневника Кирхер пращал младия Николас по света с различни задачи. Почитаемият отец се нуждаел от очите и силата на младия мъж, за да разшири проучването си. Пращал го до Крит, до Египет, до Африка, а накрая и до Новия свят.
— Какво трябвало да търси? — попита Лена.
— Истината зад тези кости. — Роланд вдигна дневника. — Макар да нямах възможност да прегледам подробно всичко събрано тук, прочетох кореспонденцията на Николас Стено, копирана от Кирхер на тези страници, заедно с няколко карти от пътешествията му. Една от тях привлече вниманието ми и може би ще ни каже накъде да продължим.
Грей пристъпи към масата.
— Какво откри?
— За да разберете, първо трябва да видите това. — Роланд отвори ново изображение на айпада. — Това е друга карта от Mundus Subterraneus на отец Кирхер. Тя несъмнено изобразява Южна Америка с повече подробности.
