Грей огледа объркано картата.
— Кирхер не е ли публикувал книгата си много преди да открие костите на Ева?
— Да — призна Роланд. — Създал е тази карта в опит да опише уникалната хидрология на континента и да покаже как реките извират от Андите и текат към морето. Обърнете обаче внимание на голямото подобно на кратер образувание в средата на Андите.
— Какво по-точно? — попита Грей.
— Отец Кирхер предполагал, че в Андите е скрит огромен резервоар, подземно море, което давало водите си на континента.
— Добре — предпазливо рече Лена. — Но какво общо има това с…
— Вижте и това — прекъсна я Роланд и отвори дневника на Кирхер. — Открих тази илюстрация в кореспонденцията от Николас. Копие на част от същата карта, но върху него е нарисувано нещо, което според мен е свързано с всичко това.
Роланд остави дневника на масата, за да го видят всички.
Наистина приличаше на близък план на същото подземно езеро, само че този път върху водата имаше нова илюстрация, която почти блещукаше.
Лена тихо ахна.
— Прочутият лабиринт на Минотавъра от Крит.
Грей си спомни разказа на Роланд за лабиринта и как същият символ бил открит върху скали не само в Крит, но и в Италия, Испания, Ирландия и чак във Финландия на север. Бил описан дори в индийските санскритски епоси.
Роланд ги погледна.
— Смятам, че Николас Стено, следвайки насоките от Хърватия и подбуждан от предположенията на отец Кирхер, е открил древния дом на онези Наблюдатели и го е отбелязал тук с този лабиринт.
Грей погледна огромното езеро върху рисунката.
— Спомена, че потъването на Атлантида може всъщност да е история за потънал град. — Посочи разтворения дневник. — Да не искаш да кажеш, че това може да е мястото?
— Възможно е. Поне Кирхер е смятал така, но, разбира се, той би могъл да обедини докладите на Николас Стено с разказа на Платон. Така или иначе, Николас е открил нещо в планините на Южна Америка. Нещо, което свързва всичко.
— Само да знаехме къде е това място — с нещо като благоговение рече Лена. — Представяте ли си да можем да идем там?
Роланд я погледна.
— Можем.
— Как? — попита Грей.
Роланд потупа с пръст нарисувания кратер.
— Защото знам точно къде се намира.
Грей погледна отново картата и разбра.
— Линиите, които се пресичат над мястото. Номерирани са.
— И отбелязват географската дължина и ширина. По времето на отец Кирхер ширините се изчислявали горе-долу по начина, по който го правим и днес, но за определянето на дължината се е използвал не Гринуичкият меридиан, а меридианът на Феро.
— И можеш да ги превръщаш? — попита Грей, който бе забелязал как искрите на възбудата проблясват по-ярко в очите на свещеника.
— Не само това, но и отбелязах мястото. — Роланд посегна към айпада и отвори карта със стрелка, сочеща координатите.
— В Еквадор — каза Грей.
Роланд кимна.
— Дълбоко в Андите. На осемдесет километра южно от Куенка.
Лена споделяше скептицизма на Грей.
— Но откъде можем да знаем дали нещо от това е важно? Вижте само, мястото се намира насред нищото.
Очите на Роланд блеснаха още по-ярко.
— Защото не сме първите, които следват уликите на Кирхер за този район.
— Какво искаш да кажеш? — попита Грей, без да може да скрие изненадата си.
— От проучванията ми за докторската ми работа знам, че в началото на двайсети век е имало друг католически духовник, монаха Карлос Креспи, който бил захласнат по Атанасий Кирхер. Дори подражавал на почитаемия отец, като се посветил на науките толкова всеотдайно, колкото и на вярата. Отец Креспи бил запален ботаник, антрополог, историк и музикант. Накрая основал мисия в Куенка, където служил петдесет години, до смъртта си.
— Куенка ли? — каза Лена, загледана в картата на Еквадор. — Това е съвсем близо до мястото.
— Именно. Винаги ми се е струвало странно, че такъв надарен с таланти и знания човек като отец Креспи ще избере подобно затънтено село в Андите, където да прекара остатъка от живота си. Тоест, досега.
— Мислиш, че е отишъл там заради Кирхер ли?
— По задните лавици на библиотеката още има десетки трудове, събрани от почитаемия отец, повечето от времето, когато музеят на Кирхер в този университет затворил вратите си. Сред тях е и огромната му кореспонденция — бележки, писма, отговори, дори ранни чернови на трудовете му, някои от които така и не били публикувани. Повечето били забравени за векове и така и не били каталогизирани. Докато един човек не се заел с това.