— Нека позная — рече Грей. — Отец Карлос Креспи.
— Той помогнал за организирането на по-голямата част от колекцията, както и със сортирането и запазването на повечето от онези стари писма. Включително и на много писма от Николас Стено.
— Значи смяташ, че Креспи е научил от тези писма нещо, което го е отвело в Еквадор?
— Не мисля, че е схванал истинския мащаб на всичко това. Но явно е вярвал, че там има нещо важно, което си заслужава да се проучи.
— И затова е основал мисията си в Куенка? — попита Лена. — Като прикритие?
Роланд леко се намръщи.
— Не. Мисля, че е видял възможност да преследва интересите си, като в същото време следва истинското си призвание да помага на местните жители от района. Накрая бил много обичан от хората, на които служил.
— Ами търсенето му във връзка с Кирхер? — попита Грей. — То довело ли е до нещо?
Роланд се усмихна загадъчно.
— Довело е до загадка, която озадачавала археолозите десетилетия наред и която най-сетне трябвало да бъде решена с британска експедиция в Еквадорските Анди, в която участвали над сто войници и учени, водени от прочут американски герой.
„Американски герой ли?“
— За кого става дума? — попита Грей.
Роланд вдигна каменната сфера от масата и я задържа в дланта си, за да покаже съвършеното представяне на лунния пейзаж по половината ѝ повърхност.
— Експедицията била водена от Нийл Армстронг — отвърна той с широка усмивка. — От първия човек, стъпил на Луната.
Преди Грей да успее да реагира, зад него се чу рязък гневен вик:
— Онази кучка!
Грей се обърна и видя как Сейчан се извръща от прозореца и им маха да се разкарат.
— Бягайте! — извика тя. В очите ѝ се четеше паника.
18:22
Сейчан се метна над ъгъла на бюрото. Преди миг бе забелязала група монахини в тъмни одежди да излизат от главния вход на сградата на университета. Почти не им обърна внимание, докато една не се отдели и с леко накуцване се насочи към паркиран мотоциклет. Тази странност беше достатъчна да привлече вниманието ѝ. При бордюра монахинята внезапно се обърна, разгърна робата си и извади компактен автомат.
Докато жената се завърташе и насочваше дулото към прозореца, Сейчан зърна лицето под забрадката. Беше китайската убийца. Очевидно бе захвърлила маскировката си на екскурзоводка и бе влязла в ролята на монахиня, имитирайки предишния номер на Сейчан.
Докато Сейчан се хвърляше над бюрото, прозорецът зад нея се пръсна. Тъмен предмет прелетя високо над нея и отскочи от един рафт.
Граната!
Грей награби Лена с една ръка през кръста, грабна книгата на Кирхер от масата и блъсна Роланд към вратата.
Сейчан обаче нямаше да успее да стигне до изхода.
Щом прескочи бюрото, тя се плъзна по гръб по пода и се вмъкна под масата. Сви крака, изрита я и я преобърна на една страна като щит между нея и гранатата, която падна от другата страна на бюрото.
Експлозията разтърси стаята, гърмежът отекна в главата ѝ и едва не ѝ спука тъпанчетата. Ударната вълна я запрати заедно с масата към вратата насред дъжд от трески и облак задушлив дим.
Грей беше стигнал до коридора и се бе прикрил зад прага. Сграбчи Сейчан за глезена и я изтегли от кабинета.
Тя се претърколи, клекна и се огледа наляво и надясно за друга заплаха. Не забеляза нищо. В тази част на сградата се влизаше с карти за достъп — но след подобна суматоха всички предпазни мерки лесно можеха да бъдат заобиколени в хаоса, който щеше да последва.
„Което най-вероятно е била целта“.
Някой искаше да ги накара да излязат на открито.
Грей стигна до същото заключение и викна:
— Трябва да се измъкнем оттук! Но не през обичайните изходи.
— Мазето! — Роланд посочи коридора. — Там има сервизен тунел, част от стар римски акведукт. Води до изход на няколко пресечки оттук.
— Води — каза Грей и всички забързаха.
Сейчан ги последва, но нещо я гризеше. Тя погледна назад към тъмния облак, бълващ от кабинета. Спомни си летящите останки от взривеното бюро, но експлозията беше вдигнала предимно дим и шум.
„Не и шрапнели“.
Грей забеляза, че тя забавя крачка.
— Какво има?
Тя се обърна неуверено и му махна да продължава напред. Беше сигурна само в едно.
— Да се пръждосваме оттук.
19:31
Старши лейтенант Шу Вей седеше на запаления мотоциклет на точката за среща недалеч от Пиаца Навона. Слънцето се бе спуснало ниско и площадът беше изпълнен със сенки. Туристи и местни се разхождаха и бъбреха, насочваха се към откритите ресторанти за вечеря.