Ниският и възпълничък, но невероятно силен Патрони беше син на докер от Ню Йорк и бе израснал с мисълта, че ще прекара живота си в морето. Баща му искаше Джордж да завърши гимназия и после да тръгне по стъпките му и да разтоварва кораби, пълни със стоки от целия свят, но прояви разбиране, когато седемнайсетгодишният младеж се записа като смазочник на контейнеровоз.
Когато за пръв път видя грамадния мотор, движещ товарния кораб, Джордж Патрони пожела един ден да стане господар на някоя от тези огромни машини. Израсна до главен инженер едва след двайсет години и след още пет овладя двигателите на супертанкерите, но нито за миг не съжали за решението си. Съпругата и трите му деца бяха осигурени в скромен квартал на Джърси Сити. Те му даваха повече семейна привързаност и любов по време на редките му отпуски от повечето хора, които бяха на осемчасов работен ден.
Патрони бе изпадал няколко пъти в опасни положения в живота си. През по-голямата част на кариерата си бе работил по маршрута Персийски залив — Европа, минавайки край нос Добра надежда по време на прословутите зимни бури и през пролива Ормуз, когато иранските и иракските бойни кораби изстрелваха ракети по всяка движеща се мишена. Бе видял как „Сийуайз Джайънт“, най-големият танкер в света, е улучен от ракета на не повече от една миля разстояние от неговия кораб.
Но нищо не го бе подготвило за осезаемия страх на колегите му, гневното изражение на похитителите и заплашителното присъствие на оръжията им.
Патрони седеше до масата в трапезарията, подпрял с ръце наведената си глава. Пред него имаше чаша за кафе и пепелник с пет-шест фаса. Погледът му беше унил, а съзнанието празно, когато изведнъж на масата се появи бележка.
Той не посегна да я вземе, а крадешком огледа помещението. Никой не му обръщаше внимание и наблизо нямаше човек, който да му я е подхвърлил. Патрони се облегна назад, прозя се широко и вдигна глава към тавана. Над него имаше вентилационна решетка, която почти незабележимо се премести на мястото си.
Патрони почисти пепелта и тютюна от масата и в същото време долепи късчето хартия до дланта си, а после избърса ръце в работните си дрехи и пъхна бележката в джоба си. Никой не погледна към него.
Спазвайки указанията на терористите, той вдигна ръка, докато пазачите решиха, че може да отделят време, за да заведат неколцина пленници до тоалетната.
Съпровождайки ги с картечните си пистолети, двама терористи изведоха от трапезарията шестимата членове на екипажа, които бяха вдигнали ръце. Безмилостните им очи очакваха всякаква заплаха. Вратата беше постоянно отворена за улеснение на похитителите, но на пленниците беше позволено да се уединят в кабинките. Патрони търпеливо изчака реда си. Единствено лекото трепване в дясната страна на лицето му издаде вълнението му. Най-после влезе в кабинката, смъкна ципа на работния си панталон, спусна го до глезените си и седна на още топлата тоалетна чиния. Изходи се шумно и в същото време извади бележката от джоба си.
„Аз съм добре. Все още никой не ме е открил. Чух Ригс да казва, че ще ускорят нещата и ще го направят в Сиатъл. По моите изчисления се намираме на три дни път от новата мишена. Трябва да действаме, преди да стигнем до града. Знам, че няма начин да се свържеш с мен, но аз трябва да сляза от кораба и да се приближа до брега, за да използвам аварийния радиопредавател. Ако можеш, предизвикай късо съединение довечера в полунощ и аз ще избягам със спасителната лодка. Ако не е възможно, утре вечер по същото време. Хаузър“
Патрони хвърли бележката в тоалетната чиния, пусна водата и излезе от кабинката. Докато миеше ръцете си, забеляза, че единият пазач го наблюдава със свъсени вежди, държейки безгрижно произведения в Германия картечен пистолет „Хеклер и Кох“. Инженерът усети изгарящия поглед на терориста, но с нищо не показа какви мисли се въртят в главата му.
Заповядаха им да чакат в тоалетната, докато и последният пленник излезе от кабинката, и после ги заведоха обратно в трапезарията. Похитителят, който наблюдаваше Патрони, го сръга в бъбреците и го блъсна в помещението. Инженерът успя да запази равновесие само защото се хвана за облегалката на стола.
Патрони вдигна юмруци и зае отбранителна позиция. В следващия миг една ръка се протегна и докосна крака му. Това беше електротехникът на кораба, на чийто стол се бе подпрял.