— Мили Боже, няма да го направят. Никой не би извършил такова нещо.
Лондон, Англия
В средата на есента времето в Лондон е или топло, дъждовно и облачно, или студено, дъждовно и още по-облачно. За няколкото минути, докато слезе от лимузината и влезе във фоайето на незабележимия дискретен хотел „Белгрейвия“, Халид Худари премръзна почти до мозъка на костите си. Тежките капки дъжд образуваха камуфлажни петна върху шлифера му. Той потрепери и изцеди водата от гъстата си коса, като я приглади с длан. Портиерът го наблюдаваше изпитателно, приемайки нахлуването му като лична обида, тъй като чадърът в ръката му можеше да скрие четиричленно семейство.
Той заведе Халид до бюрото за регистрация, изработено през XVIII век от тиково дърво, украсено с позлатен бронз и инкрустиране със седеф, с изящни извити крака и широка, лъскава повърхност. Белия мраморен под на рецепцията хармонираше на старинното бюро. Усмивката на администраторката беше топла и лъчезарна и накара Халид да забрави за лошото време.
— Добро утро, министър Худари. Извинявам се за времето. По телевизията казаха, че вече би трябвало да се проясни.
Халид не се изненада, че тя знае името му. Персоналът на хотели като този знаеше всичко за гостите си.
— Ще повдигна въпроса пред управата — по момчешки се ухили той. — Изрично поръчах да не вали по време на целия ми престой.
— Ще предам желанието ви на метеорологичното бюро на Би Би Си, за да видят какво могат да направят — отвърна на усмивката му тя.
Също като по-старите и по-придирчиви швейцарски банки, които отвън съвсем не приличат на места за бизнес, „Сейнт Джеймс Белгрейвия“ не приличаше на хотел, а по-скоро на голяма, добре поддържана къща. Сградата бе построена в английски архитектурен стил от XVIII век и имаше прозорци с оловни рамки и дебели каменни стени. На фасадата нямаше дори табелка, която да рекламира присъствието му. В голямото фоайе имаше бюро, три кресла с тъмночервена тапицерия и ниска маса от черешово дърво. Шкафът под огледалото с позлатена рамка съдържаше кристални гарафи и чаши и отличителната зелена бутилка „Дом Периньон“ в сребърна кофичка с лед.
Човек трябваше да има пари, за да разбере, че подобни хотели съществуват, и още повече пари, за да нощува в тях.
Халид се усмихна сдържано. Знаеше, че Сири не само му е запазила билет в първа класа за полета от Обединените арабски емирства, но е уредила и хотела, и лимузината от летището. Така тя го глезеше и показваше обичта си, за която той беше напълно наясно.
— Господин министър, не бих искала това от вас — с извинителен тон каза администраторката, — но тъй като досега не сте отсядали при нас, трябва да погледна паспорта ви.
Худари извади документа от джоба на сакото си и го разтвори. Тя преписа каквото и бе необходимо и му го върна, като се усмихна.
— Много ви благодаря, господин министър. Пиколото вече трябва да е занесъл багажа ви в стаята и ако желаете, ще го разопаковаме. Настанен сте в стая номер седем. Алфред ще ви заведе.
Халид се качи в апартамента си и отпрати двете пикола, без да им позволи да разопаковат куфарите му. Забеляза, че те не изчакаха за бакшиш, и отново се усмихна. Подобни хотели не безпокояха гостите си с такива прозаични неща като изразяване на благодарност в пари, но Халид беше сигурен, че да го заведат до стаята му, вероятно струва повече, отколкото дядо му е спечелил през целия си живот. Той се изкъпа, избръсна се и излезе. Лимузината го чакаше, както бе поръчал.
— „Савой“ — каза Худари на шофьора от Антилските острови и се облегна на меката кожена седалка на черния даймлер.
Успяха да си проправят път през натовареното движение за рекордно време — нещо забележително за такава голяма кола — и скоро поеха по уличката, водеща към вероятно най-известния хотел в света.
Като се имаше предвид красивата му външност и способността му да рецитира десет хиляди реда любовна поезия, не беше изненадващо, че Тревър Джеймс-Прайс разговаря с най-привлекателната жена в американския бар на „Савой“. Двамата седяха на бара обърнати един към друг в интимната поза на тайни любовници. Халид се приближи до тях и чу смеха и — приятен, звънлив и сексапилен.
— Ето къде си бил, Тревър. Другите надзиратели те търсиха из целия град, след като разбрахме, че си напуснал лудницата, без да си вземеш лекарствата. — Халид можеше да си позволи да се върне към ученическите шеги с Прайс.
Джеймс веднага вдигна глава. Пясъчнорусите му коси се развяха над челото като крило на птица. Очите му заблестяха от удоволствие. Двамата радостно стиснаха ръце.