— Халид, запознай се с Милисънт Грей. Мили, това е багдадският крадец Халид Худари. — Тревър млъкна за миг, когато Халид се ръкува с жената. — А сега, ако ни извиниш, трябва да говоря с него за взривяването на парламента. Ще се срещнем в девет в „Лез Амбасадьор“.
Тя стана, докосвайки Тревър, а после се усмихна на Худари и излезе от заведението. Десетина мъже обърнаха глави да я погледнат.
— „Лез Амбасадьор“, а? Мислех, че си разорен — закачливо подхвърли Халид.
— Какво да кажа. Тя ме покани. — Тревър изпи остатъка от газираната си вода и кимна на бармана да донесе още две. — Радвам се, че успя да дойдеш на първата си среща на ОПЕК като министър на петрола.
— За малко да не дойда — мрачно отбеляза Халид.
— Така и предположих. Искаш ли да говориш за това?
— Не. Или гоня вятъра, или ще ме отвеят. — Халид поклати глава.
— Ами, в края на краищата, може да отидеш в ада. Разбрах какво замисля Руфти заедно с иракчаните и иранците. Ако осъществят намеренията си, чекът от сто хиляди долара, който каза, че си написал, няма да си струва хартията. — Преди Худари да успее да реагира, Тревър продължи: — Най-после намерих човек, който се разприказва пред мен, саудитски принц. Каза, че Руфти го изнудва и иска да види негодника мъртъв. Кралската особа, изглежда, е уморен от шантажа заради екзотичните си предпочитания към удоволствията. Миналата година Руфти се е срещнал в Истанбул с бивш агент на КГБ на име Иван Кериков на яхтата на принца. Научих, че оттогава този Кериков се е свързал с иракчаните и иранците няколко пъти. Предположих, че всички са замесени в някаква мръсна история, затова подкупих сервитьор в ресторанта, където Руфти и партньорите му се видяха снощи. Той сложи миниатюрен касетофон под масата им.
— И? — подкани го Халид, когато Тревър млъкна за драматичен ефект.
— Поради икономическия натиск на американското изявление, иракчаните и иранците са се споразумели да загърбят религиозните си различия в името на нещо по-висше, по-точно сметките им в швейцарски банки. С помощта на ОАЕ те се опитват да превземат целия Персийски залив. Както ти е известно, Иран, с малко помощ от Емирствата, може да затвори пролива Ормуз за движение по море на танкери и бойни кораби. И след това, с армия от десет милиона души и с химични и биологични оръжия, за каквито инспекторите от ООН не подозират, Ирак и Иран ще превземат Кувейт и част от Саудитска Арабия, преди някой да разбере какво става.
— Абсурд. Американците ще реагират мигновено. НАТО ще ги подкрепи. Войната в Персийския залив ще се повтори.
— Мислиш ли? — Тревър повдигна вежди в недоумение. — Когато през 1990 година нападна Кувейт, Саддам допусна само една грешка. Той не предполагаше, че на американските войници ще бъде позволено да използват Саудитска Арабия като база за ответни удари. Ако си спомняш, саудитите едва се съгласиха да пуснат чужди войски на Арабския полуостров. Вие, смрадливите арабески, сте са много докачливи по въпроса кой може да стъпва на свещените земи. Саддам нямаше да спре пред саудитската граница, ако знаеше, че американците ще получат базите там. Този път обаче можеш да се обзаложиш, че танковете му няма да спрат, докато не стигнат до центъра на Рияд. Нещо повече, въпреки уверенията на президента Буш в противното, войната в Персийския залив се води заради петрола и нищо повече. Американците не се интересуват от положението на кувейтския народ. Допреди войната американците вероятно са мислели, че Кувейт е вид плод. Никакви възвишени принципи и морално призвание, а само добра, разумна икономическа политика. След десет години на Америка няма да и пука за петрола. Ще врътнат кранчето и Близкият изток ще рухне. Ако иракчаните и иранците се опитат да направят нещо заедно, американският Конгрес ще каже: „Много важно.“ — Тревър започна да говори с подигравателен американски акцент. — „Нека хранещите се със смокини пясъчни негри се избиват помежду си, колкото искат. Това вече не ни засяга“ — ще рече някой сенатор от Юга. Съединените щати няма да изпратят войски да се бият заради кауза, която не бърка в американските портфейли. И без това вероятно няма да могат да направят нищо, ако Саудитска Арабия е разделена на две от иракските войски, а Ормуз е затворен от бойните кораби на Иран и ОАЕ. Няма да имат тактическо присъствие в региона. Ще трябва да използват летища в Турция и Кипър и коалиционни самолети, а базираната на земята щурмова сила, събрана в Западна Анадола, ще се изправи пред непристъпните планини, които от хилядолетия спират армиите.
Няма да имат шанс, каквото и количество „умни“ бомби и изтребители „Стелт“ да използват. Не, приятелю мой, войната в Персийския залив няма да се повтори. Замисли се и върху следното: ако Иран и Ирак контролират Персийския залив с помощта на марионетен режим в ОАЕ, може да се обзаложиш, че плочките на доминото ще започнат да падат. Йордания, Сирия и дори Израел може да бъдат погълнати веднага щом шумотевицата заглъхне.