Халид се дръпна назад, сякаш го бяха ударили. Казаното от Тревър беше напълно възможно. Определящият принцип в политиката на Съдинените щати в Близкия изток беше осигуряването на несекващ поток петрол от Персийския залив. Премахнеше ли се тази потребност, регионът изгубваше значението си. Американците наливаха милиарди долари в Ориента под формата на военни заеми в опит да поддържат равновесие на силите между двете страни. Обикновено тези опити бяха едностранчиви и несръчни и създаваха диктаторите, от които Съединените щати се страхуваха. Но въпреки всичко петролът бе текъл в продължение на петдесет години само с няколко незначителни засечки.
Без необходимостта от петрол Америка нямаше интереси към политиката в Близкия изток. Щатите можеха да дрънкат оръжия и да прокарат няколко осъдителни резолюции в ООН, но нямаше да пристъпят към действие. Историята беше изпълнена с войни. Повечето учебници изтъкваха причините и последиците от тях, сякаш войната беше вододел в развитието на цивилизацията. Без изключение всички бяха водени за икономическа печалба.
— Виждам една голяма грешка в начина ти на разсъждение — най-после проговори Халид. — ОАЕ никога няма да се присъединят към Иран и Ирак, ако тези страни решат да нападнат Кувейт или Саудитска Арабия.
Тревър притежаваше свръхестественото умение на училищен директор да смазва човек само с поглед.
— Като изключим великите демокрации, средностатистическата продължителност на живота на управляващите правителства в повечето държави е около осем години. ОАЕ съществуват от трийсет и мисля, че времето ви може би е изтекло.
— Имаш предвид Руфти?
— Точно така.
— Говорих по този въпрос с принца и трябва да се съглася с неговата оценка. Може и да си прав за Руфти, но до реалната заплаха остават няколко години, повече от достатъчно време да се справим с него.
— Много си задръстен. Той може да не се опита да превземе цялото правителство наведнъж, но съм сигурен, че няма да има нищо против за известно време да заеме твоя пост. Господи, съдейки по начина, по който Руфти се перчи из Лондон, човек би се заклел, че вече е министър на петрола на целите Емирства, а не само на неговия прашен ъгъл от страната.
Халид не бе мислил по този въпрос.
Макар че до голяма степен работата му беше административна, Худари знаеше, че министрите на петрола в страните от ОПЕК се ползват с голямо уважение в международната икономическа общност. Постът би представлявал страхотен старт за някой, който иска да се сдобие с власт, без да привлича голямо внимание върху себе си. Като се имаха предвид напрегнатите отношения между седемте членове на Върховния федерален съвет на ОАЕ, беше напълно възможно по малките емирства да упражнят натиск върху принца да назначи Руфти, ако Халид не е в състояние да изпълнява задълженията си. Например ако умре.
— Успокой се, стари приятелю. Имаш такъв вид, сякаш си видял призрак — каза Тревър, изтръгвайки Халид от мислите му.
— Наистина видях. Собствения си призрак. — Тренировъчният лагер, който бе посетил заедно с Бигълоу, придоби още по-зловещи измерения. — Сигурен ли си за Руфти и иракчаните?
— Откровено казано, дълго мислих за това — призна Тревър. — Информацията от записа беше откъслечна, но определено се връзва. Особено в светлината на твоето държание напоследък.
— По дяволите. — Халид погледна часовника си. — Трябва да ходя на прием в Британския музей. Саудитите ще дават назаем няколко редки ислямски текстове на музея и тази вечер е откриването на изложбата. Приемът ще бъде голямо събитие и част от дневния ред на ОПЕК, неофициално събиране преди срещата утре. Виж какво, при други обстоятелства не бих те молил, но по-късно трябва да се видим отново в моя хотел. Това означава, че няма да отидеш на срещата с госпожица Грей.
— Ще дойда, защото знам, че държиш на това. — Тревър и Халид станаха и си стиснаха ръцете. — Между другото, Грей не е госпожица, а госпожа. По-точно лейди Грей.
Худари изчака под тъмния свод на „Савой“ да докарат лимузината му. Портиерът го изпрати до даймлера. След няколко секунди колата се смеси с уличното движение и се отправи към Блумбъри и Британския музей. Халид се чувстваше неудобно в лимузината. Искаше му се да разговаря с шофьора, за да мине по-бързо времето, но тъмната стъклена преграда беше вдигната и не реагира, когато се опита да я спусне.