Доктор Лин Гьотчъл беше старши анализатор в съдебномедицинската лаборатория на ФБР във Вирджиния и управляваше владението си с високомерния маниер на великодушен диктатор. Вездесъщата и престилка заместваше държавническа тога. Тя седна до Мърсър, като кимна едва забележимо. Това не означаваше, че е груба и невъзпитана, но трите и докторски степени бяха изисквали жертви в живота й, а светските обноски си отидоха първи. Гьотчъл беше облечена в строг син костюм, а единствените и бижута бяха чифт обеци на клипсове с изкуствени камъчета.
Мърсър предположи, че тя не е спала, след като е получила парчето стомана от „Джени IV“. Лицето и беше бледо, а торбичките под очите и тъмновиолетови. Той долови миризма на химикали, излъчваща се от кожата и.
— По-добре веднага да ти кажа, че не научих абсолютно нищо от пробата, която ми даде — призна Лин Гьотчъл, след като Хена ги представи един на друг. — Разполагахме с по-малко от двайсет и четири часа и времето не беше достатъчно за категоричен анализ, но залагам името си, че няма да стигнем далеч.
— Какво научихте дотук? — попита Хена.
— Неръждаема стомана без никакви отличителни белези. Боята, с която е написана думата „роджър“, е стандартен продукт, лицензиран от двайсет компании само в Съединените щати. Невъзможно е да се проследи. Наличието на натрий и частици от водорасли на повърхността може да се обясни с потапянето на пробата в морската вода. Концентрацията на солта съвпада с тази на водите на Северния Тих океан и пролива Принц Уилям. Разгледахме я под електронен микроскоп с увеличение двеста хиляди пъти, но не видяхме нищо необичайно…
— А мястото, където е откъснат металът? — прекъсна я Мърсър.
— Откъснат е вследствие на силна експлозия. Всичко може да го е откъснало. Не мога да ви кажа нищо по-определено, Нямаше следи от химикали по краищата, нито остатъци от взривно вещество или експлозиви.
— Задънена улица — отчаяно отбеляза Мърсър.
— Да — съгласи се Гьотчъл. — Намерихме само едно нещо, което не може да бъде открито с визуален оглед. Използвахме компютърно съпоставяне и разбрахме, че фрагментът е откъснат от цилиндър с обиколка приблизително 94,75 сантиметра.
Мърсър изчисли наум и си представи цилиндър от неръждаема стомана, широк трийсет сантиметра, но този факт все още не му говореше нищо.
— Какво означава това?
— Води към другите доказателства, намерени на „Джени IV“. — Гьотчъл извади папка от куфарчето си. — Докладите от аутопсиите са непълни. Трябва да поискам да отнемат лиценза на съдебния лекар в Анкъридж.
Тя разгърна по-тънкия от двата доклада — последните думи, написани за хората, загинали на „Джени IV“.
— Останките от скелетите, намерени в каютата на кораба, бяха твърде оскъдни и не разбрахме много. Степента на овъгляване на фрагментите от кости показва пожар с температура осемстотин градуса, възпламенил материали, характерни за лодки — дърво, пластмаса и гориво. Нямаше достатъчно данни за анализ на ДНК. Трябва да направим идентификация по зъбите.
— А трупът, намерен на палубата?
— Причината за смъртта е травма от силно изгаряне. Пламъците са унищожили четирийсет процента от тялото, Белите дробове са толкова обгорени, че дори да бе оцелял от пожара, е щял да умре след няколко часа — Гьотчъл раздаде няколко ужасяващи снимки. Трупът беше неузнаваем — обгорени ръце с обелена кожа, овъглени остатъци от крака и невероятно обезобразено лице. Нямаше клепачи, уши и нос, а устните бяха изгорели и разкриваха криви, жълти зъби.
— Какво е това? — попита Хена и показа една от фотографиите.
Гьотчъл се вторачи в изображението.
— Не беше надписана в доклада на съдебния лекар, но прилича на снимка на клетъчна биопсия. Смятам, че са подкожни мастни клетки.
— Сякаш са се деформирали — отбеляза Мърсър, който бе гледал множество научни предавания по телевизията и знаеше как изглежда структурата на здравата клетка. Клетките на фотографията приличаха на хаотично разпръснати тухли на рушаща се стена. Обикновено ясните им очертания и строги краища бяха размазани и разтеглени.
Доктор Гьотчъл взе снимката от Хена и я разгледа по-внимателно.
— Да ме вземат дяволите. Пропуснала съм това. Още една загадка като капак на всичко останало.
— Каква може да е причината? — попита Мърсър.
— Повишаването на концентрацията на извънклетъчните соли, захари и протеини би накарало клетките да освободят вода в усилие да възстановят равновесието в концентрацията — търпеливо обясни Гьотчъл. — Ако химичният баланс е нарушен, клетките не могат да отделят достатъчно вода, за да разредят защитната си течност. Те изсъхват и се деформират. Това задейства защитна функция, която приключва с разрушаването им.