Мърсър видя, че е привлякъл вниманието на Анди Линдстрьом, но не го е убедил, и инстинктивно млъкна, за да му позволи да прозре логиката. Трябваше обаче да положи усилия да не издаде вълнението си. Току-що бе хвърлил бомба, а Линдстрьом знаеше, че Мърсър няма склонност към параноични фантазии и конспиративни теории.
— Петролопроводът може и да стане мишена, но няма да го повредят — заяви Анди, извади бърбън от чекмеджето на бюрото си и наля по няколко глътки в три пластмасови чаши.
— Стените са от издръжлива на опън стомана, дебели са повече от сантиметър и могат да издържат на максимално вътрешно налягане почти 500 килограма на квадратен сантиметър. Дори някоя секция да бъде замразена, ще им бъде необходим булдозер, за да я разбият, а нашият екип за бързо реагиране ще бъде там много преди извършителите да избягат.
— А подпорите? — попита Мърсър. Знаеше, че трябва да действа бързо, защото инак предупрежденията му нямаше да бъдат чути.
Надземните секции на петролопровода се крепяха над замръзналата тундра от седемдесет и осем хиляди подпори, поставени на разстояние осемнайсет метра една от друга и направени така, че да позволяват на тръбата да се мести в гнездото си до трийсет сантиметра хоризонтално и шейсет вертикално, за да се компенсира разширяването и свиването на обвивката. Подпорите служеха и за буфер в случай на земетресение като онова, което бе опустошило Аляска на Велики петък през 1964 година. Основите им бяха вкопани между четири и осемнайсет метра в зависимост от дълбочината на вечния лед. Използваше се пасивно охлаждане с амоняк, така че топлината на течащия петрол да не разтопи замръзналата земя, която поддържаше стабилността на съоръжението.
— Пак същото. Ако искат да отслабят подпорите с течен азот, ще им трябва тежка техника, за да ги накарат да се пробият. Не забравяй, че бяха необходими хиляда триста четирийсет и седем щатски и федерални разрешения, за да се изгради линията, и можеш да се обзаложиш на всичко, че строителите са се застраховали и не са пестили материали, за да бъде надеждна системата.
— Същото се е говорело и за „Титаник“ — отбеляза Мърсър. — А мостовете? Няма ли някой дълъг повече от триста метра?
— Там, където петролопроводът пресича река Танана, има висящ мост, дълъг триста и шейсет метра, но пак ти казвам, че дори да се отслаби здравината на котвите и понтонните подпори, ще ти трябва динамит, за да ги разрушиш. Защо да си правиш труда да замразяваш стоманата, след като ще трябва да използваш експлозиви?
— Знам, че слагате химикали в петрола, за да повишите естествената му топлина и да улесните протичането по пътя от Прудо. Ами, ако петролът бъде замразен по линията и я втърди? Подобно нещо не би ли причинило сериозна авария?
— Ако петролът замръзне, топлинното разширяване няма да е достатъчно, за да напука обвивката на тръбата, и ние можем да я почистим само за няколко месеца — отговори Линдстрьом, готов да разбие на пух и прах идеята на Мърсър. — Освен това забравяш някои други важни мишени в Аляска, като военновъздушната база „Елмендорф“ и поредицата от радарни проследяващи станции по северното крайбрежие. А новите производствени мощности в резервата? Две от тях вече работят и изпомпват суров петрол към залива Прудо, за да бъде транспортиран тук. — Анди отново запали цигара, когато му хрумна нещо. — Единствената мишена, която може да бъде взета на прицел в „Алиеска“, е депото за съоръжения във Феърбанкс, където има техника на стойност половин милиард долара.
Колинс сериозно се замисли върху тази вероятност.
— Каква е охраната там горе? — попита Мърсър. Трябваше да убеди поне единия от двамата в страховете си.
— Скъпите неща като диамантените бургии са заключени в сейф и се охраняват денонощно — отвърна Колинс. — Но кабелите са натрупани на големи купчини навън, готови да бъдат транспортирани на Северния склон.
Колинс прокара пръсти по плешивата си глава. Златният му пръстен от морската пехота отрази последните лъчи на залязващото слънце, които проникваха през прозореца.
— Предлагам да засилите охраната — каза Мърсър.
— Не разбирам какво биха направили — все още необезпокоен, отбеляза Линдстрьом. — Щом са докарали двеста и трийсет тона течен азот, явно са планирали нещо много по-мащабно, отколкото да откраднат резервни части от склад.