Ян седеше зад бюрото. Беше облечен в дебел пуловер, въпреки че в каютата беше топло. Очевидно беше на борда отскоро, защото инак щеше да се преоблече, тъй като не понасяше горещината. На бюрото бяха разхвърляни листове и той съсредоточено се бе навел над тях. Нервно написа нещо и най-после вдигна глава. Усмихна се, когато видя, че на прага стои Аги, която се бе скрила отчасти зад вратата, сякаш очакваше наказание.
— Аги! Господи, колко се радвам, че те виждам. — Той стана, разтвори ръце, притисна я до себе си и долепи устни до нейните, а когато тя не реагира, леко отстъпи назад. — Какво има, мила моя?
— О, Ян. — Тя млъкна, защото не беше сигурна какво не е наред. — Толкова се уплаших тази вечер. Чу ли за сбиването в бара?
— Да, казаха ми. Хайнц и Пиер ще бъдат задържани до сутринта по обвинение в пиянство и нарушаване на обществения ред. Някой спомена, че едва не са те изнасилили, но местен жител успял да те изведе през задната врата. Трябва да е било ужасно.
— Да — отговори Аги, изпитвайки облекчение, че Ян не подозира какви мисли се въртят в главата й.
— Не знаех, че ще дойдеш по-рано в Аляска. Щях да те посрещна в Анкъридж. Защо не ми се обади? — Верховен се вторачи в невероятните и смарагдовозелени очи.
— И аз не знаех. Реших да дойда ей така, изведнъж. — Аги не спомена за паниката, която бе предшествала заминаването и от Вашингтон.
— Е, няма значение. Радвам се, че си тук. — Ян и се усмихна. Дрезгавият глас издаде намеренията му.
— Моля те, Ян, не тази вечер. Знам, че не съм те виждала отдавна, но не се чувствам добре. Имам усещането, че съм омърсена. Онзи мъж… — Гласът и постепенно заглъхна.
— О, скъпа, нямах предвид това. Е, донякъде. Но слушай, тук ще стават големи неща. Искам да ги видиш и да участваш в тях.
Предупреждението на Мърсър изведнъж проблесна в съзнанието й.
— Какви неща, Ян?
— Скоро ще нанесем истински удар на фашистката корпорация, чиято алчност съсипва планетата.
— Баща ми включен ли е? — Нямаше намерение да защитава баща си, но тонът и беше груб и обвинителен.
— Говорихме за това — каза Верховен и вдигна ръце, сякаш се предпазваше от физически удар. — Мислех, че разбираш — баща ти е един от нашите най-жестоки врагове. „Петромакс“ е сред най-безмилостните експлоататори в света. Смятах, че нямаш възражения срещу онова, което правим. Безброй пъти си казвала, че искаш да му го върнеш. И сега имаш тази възможност. Пред прага сме на нещо голямо, което ще спаси Аляска и може би останалата част на земното кълбо. През следващите няколко дни ще принудим хората да живеят без петрол, Аги. Не знаеш ли какво означава това?
— Не, Ян. Какво означава? — троснато отвърна тя. Обаянието му вече не и въздействаше. Аги за пръв път го видя такъв, какъвто беше в действителност, а не какъвто искаше да го вижда. „Какво направи Мърсър с мен?“ — запита се безпомощно.
— Ще разбереш, когато приключим. Ще видиш. Ще спасим планетата от най-големия и бич, жаждата и за петрол.
Аги отново се замисли за думите на Мърсър.
— С какво ще го замените?
— Моля? — нежно попита Ян.
— Ако блокирате петрола на света, как ще снабдявате с енергия училищата и болниците и ще осигурявате работа на милионите хора, които зависят от петрола, за да си изкарват прехраната? — попита Аги и се освободи от прегръдката му.
— Няма да блокирам запасите от петрол на света, а ще го превърна в такъв отблъскващ източник на енергия, че никой няма да иска да го използва.
— Какви ги говориш?
Той отново я взе в обятията си, притисна възбудения си пенис до тялото и и трескаво плъзна ръце по гърба й.
— После, Аги. — Верховен впи устни във вдлъбнатината в основата на шията й. Езикът му пъргаво галеше една от най-чувствителните и зони.
— Ян, моля те. Казах ти.
Той не обърна внимание на молбите й.
— Не съм те виждал отдавна, Аги. Желая те. Верховен я поведе към спалнята. Аги му се остави, макар че можеше да се възпротиви. Дори да бе усетил, че тялото и е сковано, Ян с нищо не показа това. Той нежно я сложи на леглото.
— Колко си красива — промълви Верховен. Лицето му беше зачервено от страст.
— Ян, моля те, недей — прошепна тя. Защо се случваше това? Защо го позволяваше? Колкото и да искаше да го спре, нещо и подсказваше, че му е задължена. Но веднага щом тази мисъл и хрумна, тя я отхвърли. Не му дължеше нищо.
Той разкопча копчето на джинсите и и бавно смъкна ципа.
Аги не понечи да му помогне, нито се опита да му попречи. Тялото и добре познаваше ръцете му, които галеха бедрата и гърдите й. Наистина ли не му беше длъжница? Те бяха любовници почти от година. Редно беше да се любят.