Ян се съблече и след миг проникна в нея болезнено, защото тя не реагираше на ласките му. Верховен обаче сякаш не забелязваше това и тласкаше силно, затворил очи. Стигна до оргазъм и притисна глава до рамото й.
Аги се почувства омърсена.
Мърсър се върна в хотела в полунощ. Съзнанието му беше ясно, а бурните емоции отпреди час — овладени. Беше премръзнал до мозъка на костите си. Тъй като даде якето си на Аги, трябваше да върви до хотела само по риза, а времето беше много студено. Замисли се дали да не се изкъпе, но погледна часовника си и реши, че е по-добре да се обади по телефона, а сетне да се погрижи за потребностите на тялото си.
Набра номера и се изненада, когато от другата страна на линията отговориха едва след четвъртото позвъняване.
— Какво? — изръмжа гласът.
— Добър вечер, Дик. Обажда се Мърсър.
— Господи, Мърсър, къде си, по дяволите? — избухна Хена.
— Изпратил съм специалните части да те търсят.
— Я стига, Дик, В хотел „Уилард“ съм, където ме остави — невинно отговори Мърсър.
— Много смешно. Ще получиш сметката за алкохола, който Хари отмъкна от хотела. А сега, кажи къде си.
— Във Валдиз, Аляска.
— Казах ти да не ходиш там, по дяволите. Да не си глух?
— Престани, Дик. Латимериите са пълни с хайвер. Риболовът е невероятен.
— За твоя информация, латимериите живеят само в Индийския океан.
— Затова все още не съм уловил нито една — засмя се Мърсър. — Мислех, че не използвам подходяща стръв.
— Добре, в Аляска си — примирено каза Хена. — Какво научи?
— Още нищо конкретно, но имам определени подозрения. Между другото, къде си, Дик?
— В Белия дом заедно с президента и секретаря на енергетиката. Искаш ли да говориш с някого от тях?
— Кажи на Кони да хвърли удобните обувки, които носи, и да се качи на високи токчета.
Мърсър чу характерния смях на Кони ван Бурен и разбра, че Хена е включил високоговорителя на мобилния си телефон.
— Как вървят нещата с дъщерята на Макс Джонсън? — подвикна Ван Бурен. — Видях ви да излизате заедно от приема.
— Знаеш какви са взаимоотношенията ми с жените, Кони — ухили се Мърсър. — Тя ме мрази и в червата. Виж какво, Дик, искам една услуга.
— Какво има?
— Чувал ли си за ПАПС? Природозащитната организация. Мисля, че се готвят да направят нещо тук.
— Не се занимаваме с тях, Мърсър. Разследваме участието на Кериков в случващото се. ПАПС не се вместват в случая.
— Преди малко присъствах на сбиване между тях и местни жители в един бар. Момчетата на ПАПС действаха като обучени войници. Съвсем не приличаха на любители на природата.
— Ако слушаше, щях да ти кажа, че открихме Иван Кериков — възкликна Хена. — Изглежда работи с някакви типове от Близкия изток, а не с група радикали с попечителски фондове.
— Какво научихте? — И последните следи от веселие изчезнаха от гласа на Мърсър.
— Проследихме фалшивия му паспорт до хотел „Холидей Ин“ в Анкъридж. Наел е две стаи, апартамент за себе си и още две стаи, вероятно за телохранителите си. Персоналът си спомни, че трима от пазачите, които са араби, и мъж, отговарящ на описанието на Кериков, са напуснали хотела преди два дни. Времето съответства на изчезването на Хауард Смол. За съжаление ги изпуснахме. Сутринта нахлухме в хотела, но те бяха заминали преди два часа.
— По дяволите. Разбрахте ли дали се е обаждал на някого?
— Опасявам се, че и тук стигнахме до задънена улица. Обаждал се е, но на частна телефонна централа в Ню Йорк.
— И какво?
— Звъниш там и те свързват с друга линия. Така проследяването стига до частната телефонна централа, а не до човека, с когото си говорил. КГБ използваха този метод години наред в Съединените щати.
— Мамка му — прошепна Мърсър. — Все още нищо не се връзва. През последните два месеца в Аляска са внесени незаконно над двеста тона течен азот. На Кериков ще му трябват повече от няколко араби и двама телохранители, за да направи нещо с него.
— И смятате, че ПАПС са замесени? — чу се характерният глас на президента, който следеше разговора.
— Да, господин президент. Нямам доказателства, но тази организация е много подозрителна.
— Какво искаш да направим? — попита Хена.
— Да претърсите кораба им и да разберете дали течният азот е на борда, да проверите дали имат специални хладилници, където биха могли да го съхраняват. Арестувайте ги всичките, ако намерите дори машина за сладолед. Сигурен съм, че са замесени.
— Не мога да ходя насам-натам и да залавям кораби, които пътуват под чужд флаг, Мърсър.
— Я стига, Дик. Ти контролираш проклетото ФБР. Ще измислиш начин да качиш хората си на борда на „Надежда“. Използвай прикритието на санитарни инспектори, които проверяват за бразилска срамна въшка. Каквото ти хрумне.