— Франсоа, хвърли оръжието веднага — извика женски глас. Мърсър го позна мигновено. Не можеше да сгреши съчетанието между вроден авторитет и съблазнителен чар.
— Не можем да им позволим да се качат на борда, Аги — възрази Франсоа. — Спомняш си какво сториха французите с „Рейнбоу Уориър“.
— Направи го.
Докато Франсоа разговаряше с Аги Джонсън, Филдинг и хората му прескочиха разстоянието от около метър, разделящо двата плавателни съда, и започнаха да се катерят по стълбата. За няколко секунди осмината агенти се озоваха на борда на „Надежда“ и закрещяха заповеди всички да легнат по корем и да сложат ръце на тила си. Мъжките викове се смесиха с женски писъци, докато хората на ФБР блъскаха на палубата активистите на ПАПС. Мърсър чу, че Аги извика, и скочи, пренебрегвайки заповедта на Филдинг да остане на катера. Качи се за миг на борда на кораба и потърси Аги сред проснатите на палубата тела.
Единият агент извади малък автоматичен пистолет от колана на джинсите на един от мъжете, а друг насочи „М — 16“ срещу главата му. Зад бронираните стъкла на прозорците на трапезарията се появиха лица и после веднага побързаха да се скрият, когато видяха, че корабът им е нападнат. Отвътре се разнесоха писъци на страх и паника.
— По дяволите, Филдинг, правиш нещата по-лоши, отколкото трябва да бъдат — извика Мърсър.
Агентът се обърна към него. Очите му блестяха от бойна страст.
— Казах ти да чакаш в катера. Махай се оттук, да ти го начукам.
— И още как — изкрещя Мърсър, приближи се до Аги, коленичи до нея и нежно сложи ръка на гърба й.
Тя вдигна глава и го видя. Изумруденозелените и очи заблестяха от гняв.
— Копеле.
— Само си искам якето — усмихна се той и и помогна да стане.
Аги избърса ръцете си и отстъпи назад, сякаш допирът до Мърсър я бе омърсил.
Единият агент остана да държи на прицел десетината активисти, а останалите влязоха в надстройката.
— Виж какво, Аги, нещата може да се улеснят много, ако се обадиш на Верховен по вътрешната радиоуредба и кажеш на хората си да съдействат.
От вътрешността на кораба се чу пронизителен писък, последван от зловеща тишина.
Неочаквано отекна изстрел и пленниците трепнаха. Неколцина се изправиха на колене.
— Легнете, по дяволите — извика агентът.
— Аги, направи го, за Бога.
— Той не е тук — безизразно каза тя, най-после осъзнавайки сериозността на положението.
— Ела — рече Мърсър, хвана я за ръката и я поведе към мостика.
Там имаше двама въоръжени мъже от ПАПС, които насочиха големите си автоматични пистолети. Мърсър нямаше избор. Той пусна Аги и вдигна ръце над главата си.
— Не — каза Аги Джонсън на другарите си. — Всичко е наред. Той е с мен.
Те спуснаха оръжията, но продължиха да гледат Мърсър със смесица от недоверие и гняв. Аги се приближи до радиоуредбата и взе микрофона.
— Внимание. — Гласът и отекна из целия кораб. — Говори Аги. Моля ви, всички да съдействате. Не се съпротивлявайте. Правете каквото искат. Повярвайте ми, това ще им струва много повече, отколкото на нас. Засега се подчинете, а после ще ги хванем за топките. — Тя изключи микрофона и се обърна към Мърсър. — Нямаш представа какво направи. Господи, все едно постановката беше наша.
— Съжалявам, че съм ви надминал. Чух, че инсценирането на събития е обичайна практика на ПАПС — подигравателно отвърна той, но после стана сериозен. — Къде е Ян Верховен?
— Казах ти, че не е тук.
Той забеляза сянка в очите и и осъзна, че Аги и Верховен са любовници. Прозрението го разтърси. Мърсър изведнъж почувства ревност и това го накара да се ядоса на себе си. Не би трябвало да изпитва нищо към Аги, но не беше така и го заболя. Разтърси го силно чувство на загуба, макар че Аги не му принадлежеше.
— Попечителският ти фонд няма да те измъкне от това, Аги. Кажи ми къде е Верховен.
— Не знам. Излезе в полунощ.
— Аз те оставих в полунощ. Той трябва да е заминал преди два-три часа. Срещата ви сигурно е била незабравима.
— Беше по-добра от всичко, на което ти си способен — гневно отвърна тя.
Застанала пред него, облечена в широка тениска и стар анцуг, с развяни от вятъра коси и лице, зачервено от съня и случилото се през последните няколко минути, Аги беше най-красивата жена, която бе виждал. Мърсър се запита защо обстоятелствата трябваше да бъдат такива и болката в стомаха му се засили. Защо трябваше да бъдат врагове заради кауза, която не беше по-важна от нито един от тях?
Ядосано прогони тези въпроси, за пореден път прибра чувствата си под защитна преграда, много по-тънка около Аги, отколкото около всяка друга жена, която познаваше. Не искаше да мисли за последиците, ако стената се пропукаше.