— Това е само едно от смущаващите обстоятелства в този оплетен случай — отвърна съдията. — Внимавай, Куншан, май идва на себе си.
Цяо Тай вдигна едноокия и го тръсна на плетеното кресло. Куншан се пресегна към чашата с чай и отпи няколко глътки, преглъщайки мъчително. След това изграчи към Цяо Тай:
— Скъпо ще ми платиш, животно такова!
— По всяко време съм на твое разположение! — отвърна му Цяо Тай.
В единственото око на Куншан припламна зла искра и той каза със сгърчено лице:
— Хубаво те изпързаля веселата вдовица!
— Вдовица? — извика Цяо Тай.
— Вдовица я, и то прясна! Оная врата, на която похлопа, дървена главо, беше на Гъ Циюан, търговеца на коприна, дето се самоуби вчера! Опечалената му вдовица се премести от семейната спалня в този малък будоар, за да жалее на воля! А ти, уж големият познавач на жените, я взе за куртизанка!
Цяо Тай промърмори нещо неразбираемо с пламнало лице. Съдията Ди искрено го съжали и побърза да каже:
— Може би разпуснатите нрави на съпругата му обясняват самоубийството на Гъ?
Куншан опипваше внимателно гърлото си. После изпи на един дъх втора чаша чай и изрече с отвращение:
— Жените са безнравствени същества и госпожа Гъ не прави изключение. Интересното е, че онова, което искам да ви предложа, е свързано с нейния мъж. Слушайте ме внимателно, ще бъда кратък. В ръцете ми попадна тефтер, принадлежащ на Лън Циен, известен банкер в града, който беше съдружник и финансов съветник на Гъ Циюан. Аз отбирам от сметки и бързо открих, че в тефтера са записани всички подправени отчети, чрез които Лън е доил стария Гъ. За две години му е прибрал към хиляда жълтици.
— Как е попаднал в теб тефтерът? — попита съдията Ди. — Това не е нещо, което един банкер ще остави да се търкаля!
— Не е ваша работа! — озъби се Куншан. — Онова, което искам от вас…
— Чакай малко — прекъсна го съдията. — По стечение на обстоятелствата и аз нещичко отбирам от финанси. Всъщност заради това и напуснах поста си като началник — стража! Ти трябва да си истински магьосник, щом си успял да проумееш цялата измама само по кратки записки за сложни, при това тайни финансови операции! Не, приятелю, вземи да съчиниш нещо по-смислено!
Куншан изгледа съдията, присвил единственото си око.
— Не си вчерашен! Добре, щом толкова искаш да знаеш, ще кажа, че на няколко пъти се вмъквах в къщата на стария Гъ. Без негово знание, естествено! Така че можах да разгледам касата му, в която открих интересни книжа с финансовите отчети. Да не говорим за резерва му от двеста жълтици, които сега са мой резерв! Съпоставих това — онова със записките в тефтера и ми просветна. Сега ясно ли ви е?
— Ясно. Продължавай.
Куншан измъкна от ръкава си лист хартия и го разстла на масата. Потупа го с показалеца си, изкривен като крак на паяк, и каза:
— Това е една страница от тефтера. Утре сутринта двамата отивате при Лън Циен. Показвате му листа и му обяснявате, че всичко ви е известно. Карате го да попълни и да подпише два чека, единия за шестстотин и петдесет жълтици, другия за петдесет, без да вписва име на получателя. След това леко кръвопускане ще му останат цели триста жълтици — да не е малко! Не че имам нещо против да му взема всичко, но за да е успешно едно изнудване, трябва да оставиш някаква надежда на човека, да не го притискаш докрай. Носите ми чека за шестстотин и петдесет жълтици и си заминавате с петдесетте, кой ти ги дава! Съгласни ли сте?
Известно време съдията Ди мълчаливо поглаждаше бакенбардите си, без да откъсва поглед от лицето на едноокия. Най-сетне каза бавно:
— Моят приятел се изрази малко грубичко, но пък съвсем точно. Може и да си цар, когато е въпрос да се вмъкнеш тайно някъде, но да се изправиш очи в очи срещу човека, е друга работа. Ти много добре си знаеш, че никога няма да събереш смелост, за да отидеш при банкера и да сложиш на масата листа, нали така?
Куншан се завъртя неспокойно на стола.
— Съгласни ли сте, или не? — попита той през зъби, когато съдията свърши.
Съдията взе листа хартия и го пъхна в ръкава си.
— Съгласни сме — каза той, — но делим по равно. С това листче, което имаше любезността да ми предоставиш, нямам никаква нужда от теб и от твоя тефтер, за да издоя Лън Циен. Нещо ще ни попречи ли да задържим всичките пари за нас?
— Какво ли може да ни попречи? — добави ухилен Цяо Тай.
— Ами на мен какво ще ми попречи да се явя в съдилището и да разкажа къде се крият двама разбойници от друмищата? — гнусливо отвърна Куншан.