— За да го накарам да разкаже как прониква в къщите — спокойно отговори съдията Ди. — Така мога и да си отговоря на въпроса, влизал ли е някой в стаята на госпожа Дън. Освен това исках да науча нещо повече за неговия характер и за нравите му. Добър урок получих за това, до каква степен потиснатите желания могат да изкривят една душа.
— А откъде това внезапно желание да се сдружава с нас?
— Предполагам, че сме му се сторили идеалните хора, които могат да му помогнат в изнудването. Аз (поне така се надявам) имам достатъчно благонадежден вид, за да бъда допуснат в частния кабинет на банкера и да представя искането, на което твоята внушителна физика би добавила убедителност. Друго преимущество: не сме от тукашните бандити. Едва ли е могъл да се надява на по-подходящи за случая нехранимайковци, така че няма защо да се чудим на старанието, което вложи да се свърже с нас, изоставяйки обичайната си дискретност. И все пак трябва да имаме едно наум. Не ми харесва, че толкова лесно се съгласи да делим по равно. Очаквах дълъг и разпален пазарлък. Така или иначе, опасен престъпник е и аз ще направя каквото трябва, за да прекара остатъка от живота си зад решетките — съдията потърка очите си и продължи: — Сега трябва да напиша бележка до регистратора на смъртните случаи. Опитай се да ми намериш туш и четка за писане. Ефрейтора нали все пак драска с нещо кръстчетата и чертичките си!
Цяо Тай потършува зад тезгяха. Намери някакво мръсно и очукано парче туш и проскубана четка. Съдията Ди обгори връхчето й на пламъка на свещта и след като го плюнчи известно време, успя да го заостри донякъде. После извади от ръкава си официалната хартия и плика с печат, отмъкнати от чекмеджето на Дън, и написа с безличен чиновнически почерк:
До регистратора на смъртните случаи. Налага се спешно да заминете за село Четири кози, където е необходимо присъствието ви на неотложна аутопсия.
Той подаде писмото на Цяо Тай и обясни:
— Не искам регистраторът на смъртните случаи да оглежда тялото на госпожа Дън. Няма нужда допълнително да разстройваме моя злочест колега с вестта, че жена му е била изнасилена. Утре рано ще отнесеш това писмо на собственика на голямата аптека при пазара. Лесно ще го намериш. На идване минахме през село Четири кози. То е на пет часа езда оттук, така че регистраторът ще отсъства от града утре целия ден.
Той се почеса по главата с дръжката на четката и продължи:
— Понеже така свободно се ползвам от разрешението на Дън да действам от негово име, ще взема да сложа неговия подпис на още едно послание!
Взе нова бланка и написа:
До офицера, отговарящ за личния състав, войскова канцелария. Спешно! Предайте на приносителя на настоящото кадрова справка от досието на дезертьора Лю, който през последните години е служил с чин ефрейтор в Трети корпус на Западната армия.
Той връчи и това писмо на Цяо Тай с думите:
— Утре ще го занесеш в гарнизонната канцелария. Предполагам, че ще ни се наложи няколко дни да се ползваме от гостоприемството на Ефрейтора, а както гласи поговорката: „Не спи в чужда къща, ако не познаваш стопанина.“ Сега да се качим да видим в каква стая са ни настанили.
ГЛАВА IX
Съдията Ди прекара много неприятна нощ. Килерът, в който му се наложи да спи заедно с помощника си, бе едва малко по-широк от двата тесни нара, съставляващи всичката мебелировка. Той си легна с дрехите, но и те не успяха да го предпазят от ордите кръвожадни насекоми, които тутакси се нахвърлиха отгоре му. Цяо Тай си легна направо на пода с глава до вратата и юнашкото му хъркане скоро се включи в общия хор, който разтърсваше тънките прегради между стаичките.
В ранни зори и двамата бяха на крак и слязоха в пивницата — все още пуста в този час. Явно обитателите на странноприемница „Феникс“ не бяха от ранобудните. Цяо Тай запали кухненската печка и се изми надве-натри. Побърза да приготви горещия утринен чай за господаря си и незабавно потегли към пазара, за да предаде писмото на регистратора на смъртните случаи. Съдията се настани до ъгловата маса и изсърба чая на малки глътки.
Първа се появи госпожица Розов Карамфил. Тя заблъска с юмруци по тезгяха, докато събуди прислужника, и го прати да приготви сутрешната булгурена каша. Малко след това се показаха Ефрейтора и четиримата му придружители. Ефрейтора придърпа един стол до масата на съдията, но отхвърли с възмущение предложения му чай.