— Е, какво пък, ще ви се наложи да се разделите с част от парите си, но в замяна получавате една утешителна вест — заяви съдията Ди. — Предполагам, че се каните скоро да напуснете града?
— Така е. Ако не беше станало това с Гъ, щях да замина тази седмица, оставяйки му писмо, в което обяснявам всичко и го моля да ми прости. Трябваха ми деветстотин жълтици, за да си върна дълговете, с останалото възнамерявах да се установя надалече. След самоубийството на Гъ се надявах съдът да издаде незабавно смъртен акт, което би ми позволило да отворя касата му, където той винаги държеше двеста жълтици. Сега ще трябва да изчезна незабавно и кредиторите ми ще останат на червено.
— Няма повече да злоупотребявам с времето ви — каза съдията. — Операцията е съвсем рутинна. Къде са парите?
— Депозирах ги при един сарафин. Дюкянът му се казва „Небесен дъжд“.
— Чудесно. Ще ми напишете два чека срещу този сарафин, всеки за по триста и петдесет жълтици. Ще се подпишете отдолу и ще сложите печата си, но без да посочвате името на бенефициента.
Лън извади от чекмеджето си два формуляра с печата на къщата и ги попълни с една четчица. Съдията ги прочете внимателно, за да се увери, че всичко е, както трябва, и ги пъхна в ръкава си.
— Мога ли да ви помоля за лист хартия и за тази чудесна четка? — попита той, след което сложи листа на масичката за чай.
Цяо Тай стоеше неотклонно зад гърба на съдията, докато той се извърна и написа с отривистия си изразителен почерк:
За Дън Ган, моя старши брат. Нека страшниците ви незабавно да арестуват Лън Циен за финансови злоупотреби. Историята е свързана със смъртта на Гъ Циюан. Ще ви обясня всичко по-късно. Вашият смирен младши брат Ди Жендзие се покланя два пъти пред нозете ви.
Той пъхна листа в плик и постави отгоре му малкия личен печат, който неизменно носеше със себе си. След това стана.
— Довиждане, господин Лън. Не напускайте дюкяна си в продължение на един час. Моят съдружник ще остане да наблюдава къщата от другата страна на улицата. Няма да е здравословно за вас, ако не се вслушате в съвета ми. Може би ще се видим някой ден!
Цяо Тай отключи вратата и двамата мъже слязоха по стълбището. Вече на улицата съдията връчи на помощника си плика с една визитна картичка на името на господин Чън и му каза:
— Тичай веднага в съдилището и връчи на моя колега това писмо. Аз се връщам в странноприемница „Феникс“.
ГЛАВА X
Когато съдията Ди пристъпи прага на кръчмата, видя Ефрейтора да бъбри пред тезгяха с един старец, облечен в мърляви дрипи. Недалеч от тях госпожица Розов Карамфил седеше с кръстосани нозе на ниско столче и оформяше ноктите на краката си.
— Ела, ела, брат ми! — провикна се Ефрейтора. — Имам хубави новини за теб.
Просякът извърна към съдията зачервените си сълзящи очи, които гледаха без никаква приветливост. Костеливото му, сбръчкано като ланска ябълка лице носеше очевидните белези на невъздържан живот. Подръпвайки мазната си рядка брадица, той започна с хленчещ глас:
— Моето място обикновено е на ъгъла на втората пряка, като се тръгне от Западната врата. Четвъртата къща е дом за срещи от добра класа и вечер паничката ми винаги е пълна.
— О, бива си го местенцето — обади се госпожица Розов Карамфил. — Излизал ми е един-два пъти късметът да ме водят там.
Просякът насочи към нея сълзливите си очи.
— Виждал съм те! — извика той пискливо. — Другия път да кажеш на твоя кавалер да пусне повече от два гроша. Обикновено ми дават четири… че и повече, когато пуякът е доволен.
— Без отклонения — обади се Ефрейтора.
— Добре де. Значи тази дама, с обеците, дето ми ги показахте, идва два пъти в оня дом. Не съм виждал лицето й, защото беше забулена, но обеците си личаха. Единия път, като излезе с младежа, ме погледна и му каза: „Дай на този нещастен старец десет гроша.“ И той ми пусна!
— Не се чуди — обясни Ефрейтора на съдията Ди. — Тия дрипльовци не са за оплакване. Трябва някой ден и ти да опиташ…
Съдията успя да промърмори нещо в отговор въпреки почудата, в която го бяха хвърлили думите на просяка. Освен ако нямаше втори подобен чифт обеци в Уейбин, което бе направо изключено, оставаше почти немислимата възможност госпожа Дън да си е имала любовник! Той попита дрипльото: