После и следващите:
Според старинния обичай първото двустишие бе изписано от мъжа, а второто представляваше отговор, добавен от жената. Като че ли всичко съвпадаше.
Стиховете с намеци за отронени цветове и мимолетните земни наслади се връзваха с тайна извънбрачна връзка. Просякът бе описал любимия на госпожа Дън като елегантен младеж със зачервени скули. Вместо белег за необуздан живот не беше ли тази руменина признак на гръдната болест, от която бе починал Лън Дъ? И нима любовта на младия художник към лотосовите цветове не представляваше допълнителна улика? Съдията каза на госпожица Розов Карамфил:
— Това стихотворение може би е общо творение на госпожа Дън и нейния любовник.
— Не ми е много ясен смисълът му — отвърна тя, — но ми се струва тъжно. Да не би да разпознавате мъжкия почерк?
— Така ми се струва, но не съм сигурен, че това ще ни помогне да открием убиеца на госпожа Дън. Онзи, който е написал началото на стихотворението, също не е вече сред живите — той се замисли за миг и добави: — Ти сега отиди долу и накарай съдържателката да ти опише двойката.
— Вие май наистина гледате само да се отървете от мен — горчиво поклати тя глава. — Ще трябва обаче още малко да ви досаждам с присъствието си, за да не будим подозрения.
— О, моля те да ме извиниш — с виновна усмивка изрече съдията. Не бе и помислил, че незаинтересоваността му може да огорчи младата жена. — В момента съм много зает, но иначе се чувствам извънредно приятно в твоята компания — побърза да добави той. — Защо не примъкнеш насам подноса с чая? Така ще можем да хапваме и да си пийваме, докато бърборим.
Без да каже дума, Розов Карамфил скочи от леглото. Върна се и разположи подноса между двамата на рогозката, наля чай в двете чаши, отхапа от един захаросан плод и подметна:
— Сигурно е голямо удоволствие за една жена да бъде с вас в истински креват. В такъв, какъвто си имате у дома.
Съдията рязко вдигна глава, стреснат в своя унес.
— Какво говориш? — попита той. — У дома ли? Нали знаеш, че скитниците като мен нямат дом.
— Е, хайде стига с тази комедия! Играете чудесно ролята си и пред Ефрейтора и неговите хора номерът минава. Но не си въобразявайте, че можете да заблудите една опитна жена, с която, на това отгоре, делите постелята.
— Какво искаш да кажеш? — попита съдията, раздразнен, че са го разкрили.
Младата проститутка се наведе към него и издърпа халата, докато оголи рамото му.
— Че погледнете си кожата! — предизвикателно извика тя. — Да не би тази мекота да се добива другояче освен с всекидневни бани и втриване на скъпи мехлеми? И само не ми разправяйте, че вятърът и дъждът са направили косата ви толкова бляскава! Як сте, но по бялата ви кожа няма нито един белег, а мускулите си поддържате с фехтовка и бокс в гимнастически салони. Ами пренебрежението ви към мен? Че вие не ме и поглеждате, а няма разбойник, който ще си седи да пие чай, докато е в едно легло с мен! Да не би да им се случва всеки ден да срещат такава жена? Колкото и да им пари под краката, няма начин да не ми скочат веднага, щом си развържа панталона. Всичко друго може да изчака! Те не гледат толкова отвисоко като вас, дето имате четири-пет съпруги и наложници, които по цял ден и цяла нощ ви глезотят и си мажат с помада ненашарените задници. Не знам кой сте, и не ме интересува, но поне пред мен не се правете на това, което не сте.
Объркан от този ненадеен изблик, съдията остана безмълвен и младата жена продължи с горчив тон:
— След като не принадлежите към нашият свят, защо идвате да ни шпионирате? Защо си врете носа в работите на Ефрейтора, който е мъж на място и ви има доверие? За да се кикотите по-късно с приятели, докато им разправяте за нас?
В очите на младата жена избиха ядни сълзи.
— Имаш право — каза съдията със спокоен глас. — Аз наистина играя роля. Но не за да се смея за твоя сметка. Аз съм императорски чиновник и разследвам едно убийство. Както се и надявах, вие с Ефрейтора неволно ми помагате в моята работа и затова именно започнах комедията. Вярно е, че не съм от твоята черга, но пък трябва да знаеш, че съм дал клетва да служа на държавата и на китайския народ, а това значи и на теб, както и на първата съпруга на префекта, на Ефрейтора, както и на първият министър. Целият китайски народ е едно огромно семейство, Розов Карамфил. В това се корени вековечната ни слава, това е разликата между просветените поданици на империята в центъра и варварите, които населяват останалата част от вселената и се разкъсват един друг като диви зверове. Разбираш ли за какво говоря?