— Посетих едно много интересно място — прекъсна го съдията Ди. — В предпоследната улица преди Западната врата.
Той внимателно наблюдаваше лицето на съветника, но по него не трепна нищо.
— Предпоследната улица? — повтори той два пъти и после бързо добави: — Аха, сещам се! Само че бъркате малко, искате да кажете третата, като се брои от вратата. Да, наистина, този старинен будистки параклис е много интересен. Строен е преди триста години от един индийски монах, който…
Съдията го остави да разкаже цялата история на параклиса, без да го прекъсва. Ако Бан беше мъжът, който бе следил двойката, наистина притежаваше забележително актьорско дарование! Когато съветникът най-сетне привърши историческия си преглед, съдията му каза:
— Съвестно ми е да злоупотребявам с времето ви. Сигурно много работа ви се е стоварила на главата с убийството на госпожа Дън. Има ли вече някакви следи?
— Не, доколкото ми е известно. Но може би нашият магистрат е научил нещо повече. Той сам пое разследването, което е естествено, защото жертвата е негова съпруга. Каква ужасна трагедия, господин Чън!
— Вестта ще опечали и всичките им приятели — подметна съдията Ди. — Навярно госпожа Дън като поетеса е участвала в някакъв женски литературен кръжец?
— Както виждам, вие не познавате много добре семейството на нашия магистрат — усмихна се Бан. — И двамата се показваха много рядко навън. Съдията по задължение участваше в официалните церемонии, но иначе никого не посещаваше и нямаше приятели. Неведнъж е заявявал, че за да запази безпристрастието си, един съдия не бива да се сприятелява с никого в района на юрисдикцията си. А госпожа Дън на практика никога не излизаше от къщи. Само от време на време прекарваше по няколко дни при сестра си, която е вдовица. Нейният съпруг беше богат земевладелец, но почина млад, на трийсет и пет години, когато жена му беше на трийсет. Остави й прекрасна къща недалеч оттук, близо до Северната врата. Полският въздух действаше много здравословно на госпожа Дън. Прислужничките разказваха, че винаги се връщала по-весела и по-жива след такъв престой. Но от две седмици здравето й явно се влоши. Беше все бледа… като попарена. А сега дойде и най-лошото!
Съдията Ди възпитано помълча известно време и после отново се впусна в атака, подмятайки небрежно:
— Днес видях в някакъв магазин една картина, рисувана от тукашен художник. Казаха ми, че се казвал Лън Дъ и че се познавал добре с госпожа Дън…
Върху лицето на съветника се изписа почуда. След няколко мига той заяви:
— Не съм го знаел, но като се замисля, виждам, че не е изключено. Този художник беше далечен сродник на покойния земевладелец и често навестяваше вдовицата му, сестрата на госпожа Дън. Нищо чудно двамата да са се запознали там. Жалко наистина, беше много даровит, а почина толкова млад! Картините му с цветя и птици са несравними, а най-много обичаше да рисува лотоси. Беше си изработил собствен стил, съвсем личен и неповторим.
От целия този словесен поток съдията в крайна сметка не успя да научи кой знае какво. Вече му беше известно и как са се запознали влюбените, но най-важното — самоличността на третия човек, техния преследвач — си оставаше загадка. И все пак описанието на сводницата точно прилягаше към външността на Бан: висок и слаб… куцащ… властен на вид. Съдията реши да направи последен опит. Наведе се към съветника и зашепна доверително:
— Вчера ме упътихте за историческите забележителности на града. Дума да няма, прекарвам чудесно през деня, но нали знаете как се чувства вечер самотният пътник… Мислите му неволно се насочват към… как да кажа… по-осезаеми прелести. Не може в Уейбин да няма местенца, където чаровни госпожици…
— Нямам нито охота, нито време да се занимавам с подобни неща — сухо го прекъсна съветникът. — Не от мен би трябвало да търсите подобни сведения — но като се сети, че този пътник с неутолими щения все пак носи препоръчително писмо от самия префект, побърза да добави с крива усмивка: — Ожених се доста млад. Имам две съпруги, осем синове и четири дъщери.
Съдията Ди унило си помисли, че за да достигне до тези внушителни цифри, старият Бан едва ли е имал време да се отдава на перверзии. Самоличността на неизвестния преследвач си оставаше загадка. А дали някаква следа не би изскочила от писанията на госпожа Дън? Той изпи чая си и подхвана:
— Аз като човек, изцяло затънал в покупко-продажби, нямам особени претенции, че разбирам от литература. Но много ми харесаха стиховете на вашия магистрат. И си помислих, че може би и тези на съпругата му ще са интересни. Дали бихте могли да ме насочите къде да се сдобия с томче нейни стихове?