— След като сте си направили толкова труд да дойдете, за да водите разследването на място, помислих, че е мое задължение лично да бдя, за да бъдете всячески улеснени при изпълнението на задачата си.
Господин Бан се впусна в пространни извинения, но съдията го прекъсна с думите:
— Много сме ви признателни, госпожо. Разбирам колко е мъчително за вас отново да бъдете на мястото, където е започнала трагедията. Не бих си позволил да ви причинявам допълнителни страдания, ако не беше желанието ми да сложа колкото може по-скоро точка на процедурата, образувана във връзка с кончината на вашия съпруг. Затова се надявам, почитаема госпожо, че ще ни извините, задето нахълтахме въз вашите покои.
В отговор госпожа Гъ кимна мълчаливо. Доста бързо е усвоила светските маниери за една продавачка, помисли си съдията Ди.
— Иска ми се… да се ориентирам по-добре — подхвана той.
Погледът му премина, без да се спира, по леглото с прости сини завеси, опряно до стената срещу госпожа Гъ. Зад гърба й се виждаха, наредени един върху друг, обичайните сандъци, облечени в лакирана червена кожа, в които се прибират дрехите. Варосаните стени и покритият с каменни плочи под бяха голи.
— Няма много мебели в тази стая — небрежно подхвърли той. — Предполагам, че приживе на вашия съпруг са били повече. Някоя тоалетна масичка, картини по стените?
— Мъжът ми имаше съвсем прости вкусове — неприветливо отвърна тя. — Независимо от огромното си богатство беше противник на разкоша и живееше съвсем скромно.
— Това красноречиво говори за благородството на неговия характер — заяви с поклон съдията. — Да видим сега… какво ни остава още да проверим? — погледът му отново се спря на сандъците за дрехи. — А, да… виждам само трите сандъка, с надписи „есен“, „зима“, „пролет“. Къде е четвъртият, с летните дрехи?
— Махнах го. Нуждаеше се от поправка — гласът на госпожа Гъ прозвуча уморено.
— Разбирам — каза съдията. — Човек е свикнал да ги вижда винаги четирите и затова му прави впечатление, когато някой липсва! А сега, госпожо, ми се иска да разкажете всичко, което си спомняте за фаталната вечер. Аз прочетох досието, но…
Той млъкна, защото госпожа Гъ изведнъж размаха ветрилото си и изкрещя на малката слугиня:
— Колко пъти съм ти казвала, че не искам да виждам тия гнусни насекоми в къщата си! Ето я, убий я… Изхвърча!
Съдията я наблюдаваше с почуда, слисан от внезапното избухване, докато съветникът Бан се опитваше да я успокои:
— Няма нищо, госпожо, две-три мухи са само. Искате ли…
Госпожа Гъ не отговори, погълната от патетичните усилия на слугинчето, което размахваше наляво-надясно една кърпа.
— Защо не удряш? — нетърпеливо крещеше вдовицата. — Ето я, бързо… бързо!
Съдията наблюдаваше сцената с нарастващ интерес. Изведнъж стана, грабна от масата свещта и понечи да запали маслената лампа.
— Не пипайте лампата! — извика госпожа Гъ.
— Но защо, госпожо? Просто исках да ви помогна да видите дали няма и други мухи.
— Неуважение е към мъртвите да се палят много светлини в тяхната стая — с леден глас просъска тя.
Съдията сякаш не я чу. Загледан в тавана, той каза бавно:
— Наистина има много мухи в тази стая. Интересно как ли са влезли, след като е затворена от два дни… Изглеждат заспали там горе, но светлината ще ги събуди.
И без да обръща внимание на протестиращата жена, той побърза да запали и четирите фитила на голямата лампа, след което я вдигна над главата си и се загледа в тавана. Госпожа Гъ също обърна очи нагоре. Беше пребледняла и дишаше на пресекулки.
— Лошо ли ви е, госпожо? — тревожно попита малката слугиня.
Без да отвърне, господарката й направи крачка назад, отстъпвайки пред облака мухи, който се виеше около лампата.
— Я вижте… — каза съдията на съветника Бан, — слизат надолу. Нещо друго ги привлича сега, не светлината!
Възрастният мъж го гледаше облещен. Очевидно се питаше дали неговият придружител не е изпаднал във внезапно умопомрачение. А съдията отиде до леглото и се наведе ниско, за да разгледа пода. После се изправи чевръсто и заяви:
— Чудна работа, кацат по края на завесата — той се наведе отново, повдигна завесата и надникна под леглото: — Аха, ясно! — провикна се той. — Нещо върху плочите ги привлича. Не, не върху плочите, а под тях.
Глух вик го накара да застине за миг. Госпожа Гъ се смъкна на пода, очевидно припаднала. Момичето се спусна и коленичи до нея. Съдията също направи няколко крачки към проснатото тяло и го погледа замислен, докато господин Бан шепнеше уплашено:
— Сигурно сърцето…
— Нищо подобно! — отсече съдията и заповяда на слугинята: — Остави господарката си на мира и ми помогни да отместим леглото. Сигурно е тежко. А и вие, Бан, може би ще побутнете малко?