Оказа се обаче, че леглото без затруднение се плъзна по полираните плочи чак до прозореца. Съдията коленичи, за да разгледа пода. Измъкна от ръкава си една зъбочистка и замушка с нея във фугите между камъните.
— Някои от плочите са вадени скоро — обяви той на стария съветник. После нареди на слугинята: — Тичай в кухнята и донеси един нож и лопатка. И да се върнеш веднага, после ще кудкудякаш с останалите прислужници! Чу ли?
Момичето хукна подплашено, а съдията се обърна със замислено изражение към господин Бан и промърмори:
— Дяволски план, наистина!
— Да, ваше превъзходителство — побърза да се съгласи съветникът, макар от обърканото му изражение да личеше, че няма понятие, какво иска да каже придружителят му.
Без да му обръща повече внимание, съдията си поглаждаше умислено бакенбардите, все така вторачил очи в пода. Когато се появи слугинчето, той грабна от ръката му кухненския нож и се зае да отдели и да повдигне две плочи от настилката. Отдолу се показа влажна пръст. Съдията смени ножа с лопатката и вдигна още четири плочи, които преди това бе размърдал с ножа. Отвореният четириъгълник беше приблизително пет крачки на три. Съдията запретна дългите си ръкави и започна да загребва издълбоко ровкавата пръст.
— Това не е работа за негово превъзходителство! — притеснено извика господин Бан. — Нека да повикам прислужниците.
— Мълчете! — сряза го съдията.
Тъкмо в този миг бе усетил нещо меко под лопатата. От дупката се разнесе тежка миризма, сред пръстта се мярна къс червена кожа.
— Ето го и четвъртия сандък за дрехи! — извика съдията и се обърна към младото момиче, коленичило до господарката си: — Тичай при входа! Кажи на вратаря, че съветникът Бан му заповядва незабавно да отиде до съдилището и да доведе началника на стражата с четирима от неговите хора и с жената на тъмничаря. На връщане вземи няколко благовонни пръчици от домашния олтар и ги донеси тук. Бързай!
Той изтри потта, избила по челото му. Господин Бан гледаше съчувствено към проснатата на пода жена.
— Не можем ли да я настаним по-удобно, ваше превъзходителство? Тя… — боязливо се обади той.
— Не! — сряза го съдията. — На хлад върху плочите ще й мине по-бързо. Тя много добре знае, че трупът на нейния мъж е заровен тук. Съучастничка е на убиеца.
— Но нали мъжът й скочи в реката, ваше превъзходителство! Аз го видях… с очите си го видях, когато скачаше!
— Обаче тялото така и не се намери, нали? Аз пък ви казвам, че Гъ Циюан е бил убит в тази стая, когато се е върнал за лекарството си.
— Кой тогава излезе тичешком оттук?
— Убиецът! Планът му е бил старателно подготвен. Веднага е заровил Гъ под плочите, нахлузил е робата и шапчицата му, нацапал си е лицето с кръв и е изхвърчал навън в градината. Вие сте очаквали отвътре да излезе Гъ, онзи е бил с неговата роба и с неговата шапка, които са ви така добре известни, а и крясъците му и кръвта по лицето са ви уплашили, затова няма нищо чудно в объркването ви. Убиецът първо се е затичал към беседката, но без да се приближава много. Насред пътя е променил посоката, хукнал е към реката и се е хвърлил в нея. Предполагам, че се е оставил на течението да го довлече до някое пусто място, където е излязъл, оставяйки на брега шапчицата за заблуда.
Господин Бан поклати бавно глава.
— Да, сега разбирам. Но кой е бил този човек? Може би Куншан?
— Той е главният заподозрян. Веднага след убийството на Гъ е откраднал банкерския тефтер. Нищо чудно да е добър плувец, въпреки че изглежда слабосилен.
— Може би нарочно се е самонаранил, за да си размаже кръвта по лицето, та да не го познаем… — като на себе си проговори господин Бан.
— По-вероятно си е послужил с кръвта на жертвата. А, ето я слугинята. Сега ще разберем как е бил убит Гъ. Запалете благовонието и го дръжте до лицето ми.
Господин Бан послушно изпълни нареждането. Съдията Ди си покри носа и устата със своето шалче и започна да подкопава около сандъка за дрехи. Когато го извади достатъчно, отлепи ивицата намаслено платно, с която бе запечатан капакът, и го повдигна с лопатката.
Лъхна ги непоносима смрад. Господин Бан веднага притисна към лицето си ръкава на дрехата и ожесточено размаха благовонните пръчици, докато двамата се обвиха в синкав облак. В сандъка видяха едно дребно тяло, сгънато на две. Беше облечено само в долни дрехи, на главата му нямаше шапка. Под лявата плешка стърчеше дръжката на нож. Съдията обърна главата на трупа с лопатката, докато се показа едно сбръчкано лице.