— Това ли е Гъ Циюан? — попита той.
Господин Бан кимна, онемял от ужас. Съдията захлопна капака, пусна лопатката на земята и отиде да отвори широко прозореца. Няколко минути жадно вдишва чистия въздух, после оправи шапката си и изтри потта от челото си.
— Когато дойдат нашите хора — каза той на съветника, — наредете им да извадят сандъка. Да го отнесат в съдилището, така както си е, с трупа вътре. Пратете също някого да докара затворена носилка. Тъмничарката да отведе с нея госпожа Гъ право в килията. След това идете да обясните всичко на съдията Дън и му кажете, че аз ще се опитам да туря ръка на Куншан. И да не е той убиецът, от него можем да измъкнем ценни сведения. Вашият господар възнамеряваше утре да ходи в префектурата във връзка с едно спешно дело. Сега обаче, след нашето откритие, по всяка вероятност ще пожелае първо да разпита госпожа Гъ. Ако открия Куншан, мисля, че ще успеем да приключим на сутрешното заседание и след това да потеглим за Биенфу. Напишете си доклада за откриването на трупа, аз ще го подпиша като свидетел. А сега трябва много да бързам.
Навън още беше душно, но каквото и да е, бе за предпочитане пред атмосферата в стаята, от която излизаше. Запъхтян и потен, той мина през центъра на града и се насочи към странноприемница „Феникс“.
Отвътре се носеше гръмогласен хохот, някой пееше. Очевидно гостите още не си бяха легнали и щяха незабавно да го осведомят за едноокия. Отвори му прислужникът и го изгледа смръщено. Явно не обичаше закъсняващите посетители!
ГЛАВА XIV
Шест пушливи свещи осветяваха пивницата, която сякаш бе станала по-тясна. Към обичайното каре от играчи се бяха присъединили Цяо Тай и Студента, като при всяко късметлийско попадение ревяха с останалите старинни скоропоговорки. Малко по-нататък Ефрейтора бе сложил Розов Карамфил върху коленете си и обгръщаше здраво с една ръка кръста й, докато с другата отмерваше такта на неприличната песен, която госпожицата пееше с пълно гърло. Щом зърна съдията Ди, главатарят на бандитите се провикна:
— Ей, ловецо на крадци, какво става, пипна ли пиленцето?
— Да съм го пипнал ли? Очите му не съм видял!
— Щото тая тук разправя, че нея хубаво си опипал! — извика Ефрейтора и се затресе от смях.
— Отсега нататък ще си викаме баджанаци с теб, нали сме роднини! — той повдигна госпожицата и я постави на пода, след което я плесна с широк жест по задника:
— Хайде сега да ми покажеш на какво те е научил днес тоя брадатият.
Двойката се качи по стълбите, заливайки се от смях. Съдията седна пред масата до прозореца. Цяо Тай взе две чаши от тезгяха и дойде при него. Докато помощникът отпускаше якото си тяло на стола, съдията го попита:
— Куншан мяркал ли се е?
— Никой не го е виждал.
Съдията остави ядно чашата си на масата и каза троснато:
— Трябваше да те послушам. Голяма глупост направих, като го пуснах да се измъкне. А той е достатъчно хитър и си дава сметка, че щом са арестували Лън, съдът може да нареди конфискация на цялото му имущество и тогава сарафинът ще откаже да изплати чековете. — Той се обърна към играчите: — Хей, знае ли някой къде мога да намеря Куншан?
Плешивият се обърна и поклати глава:
— Не вярвам да има постоянно жилище. Поне аз не знам. Сигурно се вре под някой куп камъни при другите плужеци като него!
Общ смях съпроводи шегата му.
— Какво още е натворил този негодник? — попита Цяо Тай.
— Може би е извършил и убийство — отвърна му съдията и разказа тихичко на помощника си какво всъщност се е случило в дома на Гъ.
Краят на разказа му съвпадна с края на играта. Четиримата участници се разплатиха помежду си и тръгнаха към стълбата, а Студента излезе. Прислужникът дойде да попита съдията има ли още нужда от неговите услуги, и побърза да се навре под тезгяха.
— Да не би там да спи? — изненадан попита съдията.
— Разбира се — отвърна му Цяо Тай. — Втората полица е достатъчно широка! Но трябва със съжаление да ви кажа, че не може Куншан да е убил стария Гъ поради простата причина, че никога не е скачал в реката. Аз огледах мястото. Течението е много бързо, почти навсякъде стърчат остри камъни, има и водовъртежи. За да скочиш във водата, да се пуснеш по течението и да се измъкнеш невредим, трябва не само да познаваш реката като собствената си длан и да плуваш като риба, но и да имаш яки мускули. Можете да ми вярвате. Това не е по силите на Куншан.
— В такъв случай е имал съучастник — каза съдията — и той е скочил в реката. Това хрумване за фалшиво самоубийство явно носи отпечатъка на неговия извратен мозък. И за да може да открадне тефтера на Лън Циен, значи се е навъртал наблизо в момента на убийството. Утре ще кажа на съветника Бан да пусне най-кадърните си хора по следите на този негодник. Сигурно няма да замине от града, преди да е пипнал парите или поне преди да е опитал да ни скрои някой номер.