Щом кацнаха, на борда се качи един едър митнически служител с оранжева кожа.
— Добре дошли — каза той. — На нашата незначителна малка планета рядко идват посетители. Дълго ли ще останете?
— Вероятно — отвърна Арнолд. — Имаме намерение да развием тук бизнес.
— Чудесно! — възкликна усмихнат митничарят. — Нашата планета има нужда от нова кръв, нови предприемчиви хора. Може ли да ви попитам какъв бизнес?
— Ще продаваме Тангрис, основната храна на…
Лицето на митничаря потъмня.
— Какво ще продавате?
— Тангрис. Притежаваме Безплатен производител и…
Митничарят натисна един от бутоните на ръчното си предавателно устройство.
— Съжалявам, но трябва да си заминете веднага.
— Но ние имаме паспорти, разрешителни…
— А ние имаме закони. Вие трябва да излетите веднага и да си отнесете Безплатния производител.
— Чакай, чакай — заговори Грегър. — Предполагам, че на тази планета не е забранена търговията и производството.
— С изключение на производството на Тангрис.
Навън към пистата за кацане се приближиха дузина танкове и се подредиха около кораба. Митничарят се насочи към изхода и стълбичката за слизане.
— Чакай! — извика му отчаяно Грегър. — Мисля, че се боите от нечестна конкуренция. Тогава ти предлагам да вземете Безплатния ни производител като подарък от наша страна.
— Не! — изкрещя Арнолд.
— Да! Просто го измъкнете и си го вземете. Нахранете бедните на планетата. А на нас ни издигнете някой паметник, когато ви остане време.
Появи се втора редица танкове. Над тях, към пистата започнаха да пикират няколко древни изтребителя.
— Махайте се от тази планета! — извика митничарят. — Как можахте да си помислите, че ще можете да продавате Тангрис на Мелдж? Я се огледайте!
Те се огледаха. Пистата беше сива и прашна, а сградите бяха в същия небоядисан сив цвят. Зад тях се ширеха мрачни сиви поля чак до невисоката сива планинска верига.
Във всички посоки, докъдето поглед стига, всичко беше в тангрисово сиво.
— Да не би да намеквате, че цялата планета… — попита Грегър.
— Сами си направете изводите — отвърна митничарят, който вече беше слязъл от стълбичката. — Древната наука се е родила тук и винаги са се намирали глупаци, които да се изкушат от произведенията й. А сега се махайте. Но ако някога откриете Лаксийски ключ, елате и само кажете цена, каквато пожелаете.