— Сега ли? Тъкмо смятаме да разбием ключалката на тази врата — каза Ник Хоупуел и изгледа Полото с ясния си поглед. — Изглежда, че екипажът на самолета е абдикирал заедно с всички останали, но все пак имаме късмет. Моят нов познат тук е пилот, който този път е — просто пътник и…
— Някой тук наистина е просто пътник, и то без билет — каза Полото, — и аз смятам да открия кой, повярвайте ми. — Той се промуши покрай Ник, без да го погледне, и се изправи лице в лице срещу Брайън — агресивен като играч на бейзбол, който оспорва решението на съдията. — В „Американ прайд“ ли работите, приятелю?
Да — каза Брайън, — но защо не оставим това засега, господине? Важно е?
Ще ви кажа какво е важно! — извика Полото. Устата на Брайън се напълни със слюнка и той едва успя да потисне изненадващия и силен импулс да обхване с ръце шията на този нахалник и да провери докъде може да извие главата му, преди нещо вътре да изпращи. — Аз имам среща в „Пруденшъл сентър“ с представители на Международния съюз на банкерите в девет часа тази сутрин! Точно в девет часа! Купих си билет за този полет с пълно доверие и нямам намерение да закъснявам за срещата си! Искам да знам три неща: кой е разрешил извънредно кацане на този самолет, докато съм спал, къде е било това кацане и защо е извършено?
— Гледали ли сте някога „Звездна писта“? — изведнъж попита Ник Хоупуел.
Лицето на Полото, налято със сърдита кръв, се изкриви. Изражението му показваше, че смята англичанина за напълно луд.
— За какво говорите, по дяволите?
— Чудесна американска програма — каза Ник. — Научна фантастика. Проучване на непознати нови светове, като този, който явно съществува в главата ви. И ако веднага не си затворите плювалника, идиот такъв, с удоволствие ще ви демонстрирам известната хватка за пришиване „вулкан“ на господин Спок.
— Не ми говорете по такъв начин! — изръмжа Полото. — Знаете ли кой съм аз?
— Разбира се — каза Ник. — Вие сте един малък мръсен досадник, който е объркал бордната си карта с пълномощията на Най-великия началник на вселената. Освен това сте силно изплашен. Това не е забранено, но вие сте застанали на пътя ни.
Лицето на Полото сега се беше наляло с кръв толкова, че Брайън започна да се бои, че главата му ще експлодира. Някога беше гледал филм, в който се беше случило нещо такова. Не искаше да го вижда в реалния живот.
— Не можете да ми говорите така! Дори не сте американски гражданин!
Ник Хоупуел се придвижи толкова бързо, че Брайън почти не видя какво се случи. За миг мъжът с полото крещеше в лицето на Ник, докато Ник си стоеше спокойно до Брайън с ръце върху хълбоците на изгладените си джинси. След миг носът на Полото беше твърдо хванат между първия и втория пръст на дясната ръка на Ник.
Полото се опита да се отскубне. Пръстите на Ник стиснаха по-здраво… и после ръката му леко се изви — с жест, с който се завинтва винт или се навива будилник. Полото измуча.
— Мога да го счупя — каза тихо Ник. — Най-лесното нещо на света, повярвайте ми. Полото се опита да се отскубне. Ръцете му безуспешно блъскаха ръката на Ник. Ник изви ръка отново и Полото отново измуча. — Май че не ме чухте. Мога да го счупя. Разбирате ли? Ако ме разбирате, дайте знак. Той изви носа на Полото за трети път. Този път Полото не измуча — той изкрещя.
— О, страхотно — каза иззад тях момичето, което приличаше на каменно. — Хватка за нос.
— Нямам време да разисквам вашите делови срещи — каза тихо Ник на Полото. — Нито пък имам време да се разправям с този истеричен маскарад. Попаднали сме в отвратително, объркано положение. Вие, господине, очевидно не ни предлагате решение на проблема и не възнамерявам по никакъв начин да ви позволя да го задълбочите. Ето защо смятам да ви изпратя обратно в главния салон. Джентълменът с червената риза?
— Дон Гафни — каза джентълменът с червената риза. Изглеждаше безкрайно учуден, както се чувстваше и Брайън.
— Приятно ми е — каза Ник. Все още държеше носа на Полото с удивителния си захват и Брайън видя струйка кръв по една от притиснатите ноздри на мъжа.
Ник го придърпа по-близо до себе си и заговори с топъл, предразполагащ глас.
— Ето, господин Гафни ще бъде вашият придружител. След като стигнете до главния салон, мой сърдити приятелю, ще седнете и здраво ще препашете през кръста си предпазния колан. По-късно, когато нашият капитан се увери, че не летим към някоя планина, сграда или друг самолет, може да ни се удаде възможност да обсъдим по-подробно текущата ситуация. В нас гоящия момент обаче вашето присъствие не е наложително. Разбирате ли всички неща, които ви казах?