Боб все още държеше запалената клечка в ръка. Отново отвори кутийката, която беше извадил от кутията, така че се показваха всички клечки и допря запалената клечка до главичките на останалите. Дълго време нищо не се случи. Писателят раздвижи пламъка напред — назад по главичките на клечките, но те не се запалиха. Другите гледаха слисани.
Накрая се чу лек съскащ звук и някои от клечките бледо живнаха за миг. Но всъщност изобщо не се за палиха, появи се слаба светлина и загасна. Вдигнаха се няколко малки пушечета — пушек, които изглежда, изобщо не миришеше.
Боб се озърна и тъжно се усмихна.
— Дори това — каза той — е повече, отколкото очаквах.
— Добре — каза Брайън. — Кажете ни. Знам, че?
В този момент Руди Уоруик издаде вик на отвращение. Дина слабо изпищя и се притисна по-близо до Лоръл. Албърт почувства как сърцето му подскочи високо в гърдите.
Руди беше разгънал сандвича си — на Брайън му се видя като сандвич със салам и сирене — и беше отхапал голяма хапка. Сега я изплю на пода с гримаса на отвращение.
— Развален е — извика Руди. — О, по дяволите! Мразя това!
— Развален? — каза бързо Боб Дженкинс. Очите му светнаха като сини електрически искри. — Съмнявам се да е така. Обработеното месо е така натъпкано с предпазващи вещества, че издържа поне осем часа на горещо слънце. А от часовниците знаем, че електрозахранването в този хладилен шкаф е спряло преди по-малко от пет часа.
— Може би не — намеси се Албърт. — Нали тъкмо вие казахте, че усещате, че е по-късно, отколкото показват часовниците ни.
— Да, но не мисля? Шкафът беше ли още студен, господин Уоруик? Когато го отворихте, шкафът беше ли още студен?
— Не точно студен, но хладен — каза Руди. — Но този сандвич се е скапал съвсем. Моля дамите да ме извинят. Ето. — Той го протегна напред. Ако мислите, че не е развален, опитайте го вие.
Боб впери поглед в сандвича, като че ли събра смелост и направи точно това — отхапа малка хапка от недокоснатата половина. Албърт видя как по лицето му премина израз на отвращение, но той не изхвърли храната мигновено. Сдъвка я веднъж-два пъти… после се извърна и я изплю в ръка. Хвърли полусдъвканата хапка в кошчето за отпадъци под рафта с подправките и пусна след нея останалата част от сандвича.
— Не развален — каза той. — Безвкусен. Даже не точно това. Като че ли няма съдържание. — Устата му се разтегли в израз на отвращение. — Говорим за нещата, че са безвкусни — безсолен ориз, варени домати — но и най безвкусната храна има някакъв вкус, мисля аз. Тази нямаше никакъв. Беше като да дъвчеш хартия. Не се учудвам, че сте помислили, че е развален.
— Беше развален — повтори упорито плешивият мъж.
— Опитайте бирата си — подкани Боб. — Тя не би трябвало да е развалена. Капачката си е затворена, а затворена бутилка бира не би трябвало да се развали, дори и ако не е в хладилник.
Руди погледна замислено към бутилката „Будвайзер“ в ръката си, после поклати глава и я подаде на Боб.
— Вече не я искам — каза той. Погледна към хладилния шкаф. Погледът му беше зъл, като че ли очакваше, че Дженкинс си е направил с него лоша Шега.
— Ще я опитам, ако трябва — каза Боб, — но вече веднъж подложих тялото си на научен опит. Някой друг ще опита ли тази бира? Мисля, че е много важно.
— Дайте я — каза Ник.
— Не. — беше Дон Гафни. — Дайте я на мен. Бих пийнал бира, за бога. Пил съм я и топла и не съм се повредил от това.
Той взе бирата, развинти капачката и я надигна. След миг се изви и изплю всичко на пода.
— Боже! — извиха той. — Безвкусна. Напълно безвкусна.
— Така ли? Попита Боб тържествуващо. — Добре! Чудесно! Нещо, което всички виждаме! — Той бързо премина зад щанда и взе една от чашите от долния рафт. Гафни беше оставил бутилката до касата и Брайън внимателно гледаше как Боб Дженкинс я взе. В гърлото на бутилката не се виждаше никаква пяна. „Все едно, че вътре има вода“ — си помисли той.
— Обаче това, което изля Боб, не приличаше на вода — приличаше на бира. Дегазирана бира. Нямаше пяна. По вътрешната страна на чашата полепнаха няколко мехурчета, но нито едно от тях не излезе с шум към повърхността на течността.
— Добре — каза бавно Ник, — безвкусна е. Понякога се случва. Капачката не е била завинтена докрай в завода и газът излита. От време на време ш всеки се е случвала дегазирана бира.