След което цигулката отскочи и отвътре се чу рязък звън. Една от месинговите панти се вряза в челото на Туми и кръвта бликна с удивителна сила. После коленете на мъжа се подкосиха и той падна пред Албърт с бързината на експресен асансьор. Албърт видя как очите му се подбелиха — и след миг Крейг Туми лежеше в краката му в безсъзнание.
Луда, но някак си чудесна мисъл за миг изпълня ума на Албърт: „Боже, никога в живота си не съм свирил по-добре!“ — После той осъзна, че не може да си поеме дъх. Обърна се към другите, ъглите на устата му се извиха в стисната, леко смутена усмивка.
— Мисля, че ми вкараха куршум — каза Аса Коснър, после светът се разпадна на сиви сенки, собствените му колене се подкосиха и той се строполи на пода върху калъфа на цигулката си.
6
Остана в безсъзнание по-малко от трийсет секунди. Когато се свести, Брайън леко го пляскаше по бузите и го гледаше загрижено. Бетани беше коленичила до него и го гледаше с възторжени очи. Зад нея Дина Белман още плачеше в прегръдките на Лоръл. Албърт погледна отново към Бетани и почувства как сърцето му — явно все още цяло — изпълва гърдите му.
— Евреина от Аризона е пак на коня си — промълви той.
— Какво, Албърт? — попита тя и го погали по бузата. Ръката й беше чудно мека, чудно прохладна. Албърт реши, че е влюбен.
— Нищо — каза той и тогава пилотът отново го плясна по лицето.
— Добре ли си, момче? — питаше Брайън. — Добре ли си?
— Мисля, че да — каза Албърт. — Стига вече, а? Казвам се Албърт. За приятелите ми — Аса. Лошо ли ме улучиха? Още не усещам нищо. Можете ли да спрете кръвта?
Ник Хоупуел клекна до Бетани. На лицето му беше изписана смутена, недоверчива усмивка.
— Мисля, че ще го преживееш, приятелче. Не съм виждал още такова нещо през живота си… а съм видял доста. Вие, американците, сте твърде глупави, за да не ви обича човек. Дай си ръката и ще ти дам един сувенир.
Албърт протегна ръка, която трепереше неудържимо от нервната реакция, и Ник пусна нещо в нея. Албърт го поднесе до очите си и видя, че беше куршум.
— Взех го от пода — каза Ник. — Даже не се е сплескал. Трябва да те е улучил точно в гърдите — на ризата ти има малък белег от барут — и после да е отскочил. Засечка. Бог наистина те обича, приятелче.
— Мислех си за кибрита — каза слабо Албърт. — И, изглежда, мислех, че пистолетът изобщо няма да гръмне.
— Беше много смело и много глупаво, момчето ми — каза Боб Дженкинс. Лицето му беше мъртвобледо, сякаш след миг той също щеше да припадне. — Не вярвай никога на писателите. Слушай ги, разбира се, но не им вярвай. Боже, ами ако бях сгрешил?
— Вие почти сгрешихте — каза Брайън и помогна на Албърт да се изправи. — Стана така, както когато запалихте другите клечки — тези от купата. Силата беше достатъчна само да изкара куршума от дулото. Още малко и Албърт щеше да има куршум в белия дроб.
Нова вълна на безсилие заля Албърт. Той се олюля и Бетани бързо го хвана с ръка през кръста.
— Мисля, че наистина беше смело — каза тя и го погледна с очи, в които се четеше вяра, че Албърт Коснър, ако рече, може да плюе диаманти от платинената си уста. — Искам да кажа, невероятно.
— Благодаря — каза Албърт и се усмихна хладно дори замаяно. — Не беше кой знае какво. — Най-бързият евреин на запад от Мисисипи осъзнаваше, че до него се беше притиснало възхитително момиче и това момиче ухаеше почти непоносимо хубаво. Изведнъж се почувства добре. Всъщност вярваше, че не се е чувствал по-добре през целия си живот. После си спомни за цигулката, наведе се и вдигна калъфа. От едната страна той беше хлътнал дълбоко, а една от пантите му се беше откачила. По него имаше кръв и косми и Албърт почувства как стомахът му бавно се преобръща. Отвори калъфа и погледна вътре. Инструментът изглеждаше наред и той въздъхна облекчено.
После си помисли за Крейг Туми и облекчението се смени с тревога.
— Кажете, нали не съм убил този младеж? Ударих го доста силно. — Той погледна към Крейг, който лежеше до вратата на ресторанта, а до него беше коленичил Дон Гафни. Изведнъж Албърт почувства, че пак ще припадне. По лицето и челото на Крейг имаше доста кръв.
— Жив е — каза Дон, — но е в безсъзнание.
Албърт, който в мечтите си се беше справял с безброй тежки случаи, усети как му се повдига. — Господи, има толкова кръв!
— Няма нищо — каза Ник. — Раните на главата кървят много. — Той се присъедини към Дон, хвана китката на Крейг и потърси пулса му. — Помниш, че беше опрял дулото в главата на момичето, нали? Ако беше натиснал спусъка, можеше и вече да я няма. Помниш ли актьора, който преди няколко години се застреля с халосен патрон? Господин Туми си го търсеше сам и си го заслужи напълно. Не го вземай навътре.