Колко вярно.
И колко смущаващо.
В очите на Ник Хоупуел нямаше смущение… но в тях нямаше и милост. Те караха Лоръл да потръпва и в това чувство нямаше нищо романтично.
„Сигурна ли си?“ — прошепна един глас в нея и Лоръл го накара да млъкне веднага.
Ник издърпа ръцете на Крейг изпод него, след това събра китките му на кръста. Крейг изстена отново — този път по-високо, и започна слабо да се съпротивлява.
— Спокойно, приятелю — каза успокояващо Ник. Усука въжето от покривки за маса два пъти около китките на Крейг и го завърза здраво. Крейг размърда лакти и слабо извика.
— Готово! — каза Ник и стана. — Овързан е здраво като коледна пуйка. А имаме и резерва, ако това тук не държи. — Той седна на ръба на една от масите и погледна към Боб Дженкинс. — А сега, за какво говорехме, преди да ни прекъснат така грубо?
Боб погледна към него слисан и невярващ. — Моля?
— Продължавайте — каза Ник. Имаше вид по-скоро на посетител на лекции, отколкото на човек, който седи върху маса в ресторанта на изоставено летище, а в краката му в локва от собствената си кръв лежи вързан мъж.
— Тъкмо бяхте започнали да разправяте как полет 29 прилича на „Мария Селеста“. Интересна идея а?
— И вие искате да… просто да продължа? — попита Боб невярващо. — Като че ли нищо не се е случило?
— Вдигнете ме! — извика Крейг. Думите му бяха леко приглушени от твърдия мокет на пода на ресторанта, но все пак прозвучаха забележително живо за човек, който е бил ударен по главата с калъф на цигулка преди по-малко от пет минути. — Вдигнете ме веднага! Настоявам да?
Тогава Ник направи нещо, което шокира всички, дори и тези, които бяха видели как англичанинът извиваше носа му, като че ли завърта дръжката на крана в банята. Той нанесе кратък, силен ритник в ребрата на Крейг. В последния момент задържа крака си… но немного. Крейг изстена от болка и млъкна.
— Само опитай пак и ще ти ги строша, приятелче — каза мрачно Ник. — Търпението ми се изчерпа.
— Ей! — извика ядосано Гафни. — Какво направихте на този?
— Слушайте! — каза Ник и се огледа. Цивилната му външност за пръв път изцяло беше изчезнала — гласът му трепереше от гняв и напрежение. — Имате нужда от събуждане, момчета и момичета, а аз нямам време да свърша това възпитано. Това момиченце — Дина — казва, че сме попаднали в голяма беда, и аз й вярвам. Казва, че чува нещо — нещо, което може би идва насам, и аз вярвам, че е така. Аз не чувам това проклето нещо, но нервите ми подскачат като мазнина в горещ тиган, а аз съм свикнал да им обръщам внимание, когато го правят. Мисля, че нещо идва и не вярвам, че то идва тук, за да ни продаде приспособления за прахосмукачка или да ни предложи застраховка по последната схема. Сега можем или да се отнесем по най-цивилизован начин към този мръсен луд, или да се опитаме да разберем какво ни се е случило. Разбирането може да не спаси живота ни, но все по-бързо се убеждавам, че без него можем яд го изгубим. Очите му се преместиха на Дина.
— Кажи ми, че греша, ако смяташ така, Дина. Ще те послушам, и то с радост.
— Не искам да причинявате болка на господин Туми, но не мисля, че грешите — каза Дина със слаб треперещ глас.
— Добре — каза Ник. — Съвсем правилно. Ще се опитам вече да не му причинявам болка… но не давам никакви обещания. Да започнем с едно съвсем просто изясняване. Този младеж, когото вързах?
— Туми — каза Брайън — Казва се Крейг Туми.
— Добре. Господин Туми е луд. Може би, ако успеем да се върнем там, откъдето сме дошли, или ако намерим мястото, където са отишли всички хора, ще получим някаква помощ за него. Засега обаче можем да му помогнем само като го извадим от строя — което и направих с благородната, макар и безразсъдно храбра помощ на Албърт — и се върнем към нашите текущи работи. Има ли някой гледище, което не съвпада с моето?
Не последва отговор. Останалите пътници от полет 29 гледаха неспокойно към Ник.
— Добре — каза Ник. — Моля, продължете, господин Дженкинс.
— Аз? Аз не съм свикнал да? — Боб направи видимо усилие да се овладее. — Смятам, че в книгите си съм убил достатъчно много хора, за да се запълни всяко място в самолета, който ни доведе тук, но това, което се случи току-що, беше първият акт на насилие, на който лично съм бил свидетел. Извинете ме, ако съм се… е… държал лошо.