Той се обърна с лице към тях.
— Преди по-малко от петнайсет минути казах, че ми се струва, че е обяд. Сега ми се струва, че е много по-късно. Три следобед, може би четири. Точно сега стомахът ми не се бунтува за закуска — той иска силен чай. Имам ужасното чувство, че навън може да започне да се стъмва, преди часовниците ни да ни кажат, че е станало десет без четвърт сутринта.
— Давай по същество, приятел — каза Ник.
— Мисля, че проблемът е във времето — каза Боб тихо. — Не в измерението, както предположи Албърт, а във времето. Да допуснем, че от време на време в потока на времето се появява дупка. Не изкривяване на времето, а разкъсване на времето. Разкъсване в тъканта на времето.
— Това е най смахнатото нещо, което някога съм чувал! — възкликна Дон Гафни.
— Амин! — додаде Крейг Туми от пода.
— Не — отговори рязко Боб. — Ако искате смахнати неща, помислете за това как звучеше цигулката на Албърт, когато стояхте на два метра от нея. Или се огледайте, господин Гафни! Просто се огледайте. Това, което се случва с нас… в което сме попаднали — това е смахнато!
— Дон се намръщи и пъхна ръцете си дълбоко в джобовете.
— Продължавайте — каза Брайън.
— Добре. Не казвам, че всичко ми е ясно — просто ви предлагам хипотеза, която отговаря на ситуацията, в която се намираме. Да кажем, че такива разкъсвания в тъканта на времето се случват от време на време, но най-често над безлюдни области — имам предвид океана, разбира се. Не мога да кажа защо става така, но трябва да се направи логическо предположение, тъй като точно там, изглежда, са ставали повечето от тези изчезвания.
— Атмосферните процеси над водата почти винаги се различават от тези над големите земни масиви — каза Брайън. — Може да е затова.
— Боб кимна.
— Правилен или не, това е добър начин на мислене, защото ни показва нещата в контекст, с който всички сме свикнали. Може да е нещо подобно на редките климатични феномени, за които понякога съобщават — бързо спускащи се урагани, затворени дъги, звезди посред бял ден. Тези разкъсвания на времето може да възникват и да изчезват произволно, могат да се придвижват по начина, по който се движат фронтовете на атмосферното налягане, но те рядко възникват над сушата.
Но всеки статистик ще ви каже, че рано или късно това, което може да се случи, се случва, така че нека предположим, че миналата нощ това се е случило над сушата… и сме имали лошия късмет да летим в него. А знаем и нещо друго. Някакво неизвестно правило или свойство на това магическо метеорологично уродство прави невъзможно за всяко живо същество да пътува през него, освен ако той, тя или то спи дълбоко.
— О, приказки — каза Гафни.
— Напълно съм съгласен — каза Крейг от пода.
— Затваряй си човката изръмжа Гафни. Крейг премита, после оголи зъбите си в слаба усмивка.
— Струва ми се правилно — каза Бетани с тих глас. — Струва ми се, че ние сме извън ритъма на… на всичко.
— Какво е станало с екипажа и пътниците? — попита Албърт. Гласът му беше като на болен. — Ако самолетът е преминал и ние сме преминали, какво се е случило с останалите?
Във въображението си той имаше отговор — внезапно възникнал, запечатан в него образ: стотици хора, падащи от небето, развяващи се вратовръзки и панталони, вдигащи се рокли, под които се виждат жартиери и бельо, изхлузващи се обувки, писалки (без тези, които са останали в самолета), изскачащи от джобовете, хора, размахващи ръце и крака и опитващи се да крещят в разредения въздух; хора, изоставили своите портфейли, чантички, джобни пари и, най-малко в един случай, имплантиран сърдечен стимулатор. Виждаше ги как падат на земята като неизбухнали бомби, изпомачкват храстите, вдигат облачета сив прах, оставят по пустинния терен отпечатъците си.
— Предположението ми е, че те са се изпарили — каза Боб. — Напълно са се разпаднали.
Отначало Дина. Не разбра. След това си помисли за пълната с пътнически чекове чантичка на леля Вики и тихо заплака. Лоръл прегърна сляпото момиченце през раменете й го притисна към себе си. В това време Албърт горещо благодареше на Бога, че в последния момент майка му все пак беше променила решението си да замине с него на изток.
— В много случаи вещите им са изчезнали с тях — продължи писателят, — Онези, от които са останали портфейли и портмонета, може би са ги били извадили в момента на събитието. Макар че е трудно да се каже. Какво са взели със себе си и какво са оставили — предполагам, че мисля най-вече за перуката — изглежда, на това не може да се даде разумно обяснение.