Изведнъж разбра. Идеята избухна пред очите му като фойерверк. Тезата беше като ярка, горяща топка — от нея като искри се излъчваха последствията; за момент той буквално забрави да диша.
— Албърт? — запита Боб. — Албърт, какво ста…
— Капитан Енгъл! — изкрещя Албърт. В ресторанта Лоръл направо подскочи на стола си, а Дина се вкопчи с две ръце в ръката… Крейг Туми изви врат, за да види. — Капитан Енгъл, елате тук!
4
Навън звукът беше по-силен.
За Брайън това беше звук на радиосмущение. Ник Хоупуел си помисли, че прилича на звука на вятър, който духа между сухи тропически треви. За Албърт, който миналото лято беше работил в „Мак Доналдс“, беше като съскане на пържени картофи в съд с мазнина, а за Боб Дженкинс — като мачкане на хартия в далечна стая.
Четиримата пропълзяха през висящите гумени ленти, слязоха на мястото за разтоварване на багаж и се заслушаха в звука, издаван от това, което Крейг Туми беше нарекъл „ланголиерите“.
— На какво разстояние е? — попита Брайън. — Не мога да кажа — отвърна Ник. — Звучи по-близко, но нали преди ние бяхме вътре.
— Хайде — каза Албърт нетърпеливо. — Как можем да се качим обратно в самолета? Да се покатерим по улея?
— Няма да е необходимо — каза Брайън и посочи към изход 2. Там имаше стълба на колела. Тръгнаха към нея. Обувките им глухо хлопаха по бетона.
— Знаеш какво рисковано начинание е това, нали, Албърт? — попита Брайън.
— Да, но?
— Рискованите начинания са по-добри от бездействието — довърши Ник вместо него.
— Просто не искам да се разочаровам, ако не успеем.
— Не се безпокой — тихо каза Боб. — Аз ще се разочаровам за всички ни. Идеята на младежа звучи много логично. Тя трябва да се осъществи… макар че, Албърт, нали разбираш, че може да съществуват фактори, които още не сме открили?
— Да.
Стигнаха до стълбата на колела и Брайън с крак освободи спирачките. Ник зае позиция при ръчката, която стърчеше на левия парапет, а Брайън хвана тази отдясно.
— Надявам се, че все още се движи — каза Брайън.
— Би трябвало — отговори Боб Дженкинс. — Някои — може би дори повечето — от нормалните физически и химически компоненти от природата, изглежда, все още действат — телата ни могат да преработват въздуха, вратите се отварят и затварят…
— Не забравяйте гравитацията — вметна Албърт. — Земята все още привлича.
— Нека спрем да говорим за това и просто да го пробваме — каза Ник.
Стълбата се придвижи леко. Брайън и Ник я избутаха по асфалта към самолета, Албърт и Боб вървяха след тях. Едно от колелата ритмично поскърцваше. Единственият друг звук беше постоянното „хрус-трак-хрус“, носещо се някъде откъм хоризонта на изток.
— Погледнете го — каза Албърт, когато се приближиха до „Боинг“-а. Просто го погледнете. Не виждате ли? Не виждате ли колко повече има там, отколкото във всичко друго?
Нямаше нужда от отговор и никой не отговори. Всички го виждаха. И неохотно, почти против волята си, Брайън започна да мисли, че това дете си го бива.
Поставиха стълбата под ъгъл между аварийния улей и корпуса на самолета — горното стъпало се доближи само на една голяма крачка от отворената врата.
— Аз ще тръгна пръв — каза Брайън. — Ник, след като прибера улея, ти и Албърт нагласете стълбата.
— Тъй вярно, господин капитан! — каза Ник и отдаде чест с два пръста, опрени в челото си.
Виж какво, младши аташе — изсумтя Брайън и затича нагоре по стълбата. След няколко мига издърпа аварийния улей с помощта на въжетата. След това се наведе и видя как Ник и Албърт внимателно нагласиха стълбата, докато най-горното и стъпало застана точно под входа на самолета.
5
Руди Уоруик и Дон Гафни сега изпълняваха ролята на бавачки на Крейг. Бетани, Дина и Лоръл се бяха наредили до прозорците на чакалнята и гледаха навън.
— Какво правят? — попита Дина.
— Прибрали са улея и са поставили стълба до вратата — каза Лоръл. — Сега се качват. — Тя погледна към Бетани. — Сигурна ли си, че не знаеш какво смятат да правят?
Бетани поклати глава.
— Всичко, което знам, е, че Аса — искам да кажа Албърт, почти полудя. Бих искала да мисля, че това е просто от сексуално привличане, но едва ли е така. — Тя направи пауза, усмихна се и добави: — Поне засега не е. Той каза нещо за самолета — че го има повече. А моят парфюм го има по-малко, което не би се харесало на Коко Шанел. И двупосочно движение. Не го разбрах. Наистина говореше несвързано.
— Обзалагам се, че знам — каза Дина.