Започна да обмисля всички възможности. Те се въртяха в главата и? като кончета на въртележка, докато не се отказа.
Изми се, облече се и пописа в дневника си. Отново изброи нещата, които бе забелязала: че кожата му се е променила, челюстта му вече е по-здрава, но фонтанелата не се е затворила. Спря се най-вече на онова, което се бе случило, откакто бяха дошли в Донелайт, за странните му реакции сред руините.
Откри го в големия салон на долния етаж. Седеше на една маса и разговаряше оживено със стария ханджия. Мъжът се изправи почтително при появата и? и дръпна стол да седне.
- Седни - каза и? Лашър. Закуската и? била готова, а той чул стъпките и? горе, когато станала от леглото.
- О, сигурна съм - отвърна мрачно тя.
- Продължавай - рече Лашър на стареца.
Ханджията изгаряше от нетърпение и продължи явно оттам, докъдето беше стигнал. Каза, че археологическият проект е финансиран за деветдесет години, между двете световни войни, с американски пари. Някакво семейство от Щатите се интересувало от клана Донелайт.
Едва напоследък обаче бил постигнат напредък. Когато осъзнали, че катедралата датира още от 1228 година, поискали от семейството още пари. За тяхна изненада средствата били набавени и от Единбург пристигнала цяла орда археолози, които събирали пръснатите камъни и разкопали основите не само на самата църква, но и на манастир и по-старо селище, вероятно от 700 година. От времето на Беда Достопочтени5. Било някакво култово място. Не знаел подробности.
- Винаги сме знаели къде е Донелайт - каза старецът. - Но графовете са умрели в голям пожар през 1689 година, а след тях не е останало много от града. До края на века почти всичко изчезнало. Когато започнал археологическият проект, баща ми дошъл и построил тази странноприемница. Един изискан господин от Щатите му дал под наем този имот.
- Кой е бил той? - попита Лашър, явно много объркан.
- Жулиен Мейфеър, той откри и фонда - отвърна старецът. - Но трябва да говорите с младите хора, които работят по проекта. Те са много възпитани и сериозни студенти, не дават на туристите да взимат камъни или каквото и да било, и дори не се отделят от тях. Като говорим за камъни, тук има един древен кръг. По едно време работеха най-вече там. Казват, че е стар като Стоунхендж, но катедралата била голямото откритие. Говорете с тях.
- Жулиен Мейфеър - повтори Лашър, като се взираше в стареца. Изглеждаше безпомощен, объркан, уязвим. Сякаш това име не му говореше нищо…
Следобед пиха вино и хапнаха с неколцина студенти. Така разбраха цялата история. Настоящият фонд «Мейфеър» се управлявал от Ню Йорк и семейството било много щедро.
Жената, която бе най-отдавна в проекта - руса, набита англичанка, с късо подстригана коса и ведро лице, облечена с палто от туид и кожени ботуши - нямаше нищо против да отговори на въпросите им. Работела тук от седемдесетте години. На два пъти молела за още средства и семейството откликвало.
Да, дори изпратили свой представител. Лорън Мейфеър, доста скована жена.
- Никога не бихте познали, че е американка - каза жената. - Но на нея не и? пукаше за нашата работа тук. Снима това-онова за семейството и веднага замина за Лондон. Каза, че ще ходи в Рим. Обичала Италия. Не мисля, че много хора харесват влажните шотландски възвишения и слънчева Италия едновременно.
- Италия - прошепна той. - Слънчева Италия. - Очите му се изпълниха със сълзи и той бързо ги избърса със салфетката си. Жената така и не забеляза това, продължаваше да говори.
- А какво знаете за катедралата? - попита я той. За първи път в краткия си живот изглеждаше уморен. Изглеждаше почти немощен. Избърза още няколко пъти очите си и обясни, че има алергия.
- Ами работата е там, че бяхме сбъркали за нея. Това определено е огромна готическа структура, построена около 1228 година, по времето, когато е основан и Елгин6. В нея има и една по-ранна църква, която вероятно е имала витражи на прозорците. Манастирът е бил цистерциански, поне за известно време, после е станал францискански.
Той се взираше в нея.
- Явно е имало и нещо като училище, вероятно и библиотека. Само Бог знае какво ще намерим още. Вчера открихме още един вътрешен двор. Като си помислиш само, че хората са влачили камъни оттам с векове. В момента разкопаваме само руините на южния трансепт от тринайсети век и параклис, съдържащ погребална камера. Определено има връзка с някой светец, но не можем да разберем с кой. Изображението му е издълбано върху гробницата. Все още спорим дали да я отворим. Дали ще открием нещо там?
Той не каза нищо. Тишината изведнъж стана изнервяща. Роуан се страхуваше той да не се разплаче, да не направи нещо ненормално и да привлече вниманието към тях. Опита се обаче да си напомни, че ще е добре, ако стане така. Спеше и? се, гърдите и? бяха натежали от мляко. Жената не спираше да говори за замъка, за враждите между клановете по тези места, за безкрайните им битки и кланета.