«Том, Том, синът на свирача,
открадна свиня и избяга във здрача.
Свинята изядоха, ступаха Том
и Том се измъкна навън плачешком.»
Той я замоли да спре, смееше се и плачеше едновременно.
- И аз ще ти кажа едно - извика, скочи на крака и започна да пее и да танцува, като тропаше силно и се пляскаше по бедрата.
«Свинята тук довтаса със самар,
а люлчицата люшкаше шопар.
Чинията бърже на масата скочи.
Черпакът в гърнето супата лочи.
Ръженът, скрит зад вратата,
на пода пръчка захарна мята.
- Хей, хей - скара ядосана рече.
- Никой тук ли не слуша вече?
В тази къща най-старша съм аз.
Я елате при мене завчас!»
После я сграбчи силно, стиснал зъби, и я завлече в колата.
Когато стигнаха до Лондон, лицето и? се беше подуло ужасно. Всички я гледаха с тревога. Той нае стая в хубав хотел, но къде точно, тя нямаше представа. После я нахрани с топъл чай и сладки и и? пя.
Каза, че съжалява за стореното, че бил просто прероден, разбирала ли какво значи това? Че в него се крие чудо. После пак започна с обичайните целувки, със сученето и грубия секс, добър както винаги. Този път, може би от крайно отчаяние, тя го накара да повтори. Стори го вероятно, защото това бе единственият начин да прояви волята си. След четвъртия път дори той се изтощи и заспа. Тя не смееше да мръдне. Когато въздъхна, той отвори очи.
Сега беше истински красив. Мустаците и брадата му бяха по библейски дълги и той всяка сутрин ги подрязваше. Косата му беше много дълга. Раменете му бяха твърде широки, но това нямаше значение. Целият му вид беше царствен, величествен. Но това не беше ли едно и също? Той се кланяше на хората, когато ги заговаряше, докосваше с пръсти меката си сива шапка. Явно всички го харесваха.
Отидоха в Уестминстърското абатство и той обиколи цялата сграда, като огледа всеки детайл. Приличаше на ревностен вярващ. Накрая и? каза:
- Имам една проста мисия. Стара като света.
- Каква е тя? - попита го Роуан.
Той не отговори.
Чак когато стигнаха до хотела, каза:
- Искам да започнеш задълбочено проучване. Ще намерим сигурно място… не в Европа… в Щатите, толкова близо до тях, че да не се усетят. Имаме нужда от всичко. Цената няма да е пречка. Няма да ходим до Цюрих! Те ще те търсят там. Можеш ли да уредиш много пари?
- Вече ги имам - напомни му тя. От тази и други негови забележки, стана ясно, че не си спомня и най-простите неща. - Трудно ще проследят сметките. Можем да се върнем в Щатите, щом искаш.
Всъщност сърцето и? подскочи при тази мисъл.
- Има един институт по неврология в Женева - добави тя. - Можем да идем там. Световноизвестен е. Огромен. Можем да свършим част от работата в него. Ще направим всички транзакции през «Суис Банк». Там можем да планираме нещата. Повярвай ми, така е най-добре.
- Да - отвърна той. - А оттам можем да се върнем в Щатите. Те ще те търсят. Ще търсят и мен. Трябва да се върнем. Мисля къде точно да идем.
Тя заспа, сънуваше само лабораторията, изследвания, микроскопи, наука. Мислеше за тях като за екзорцизъм. Знаеше, разбира се, че не би могла да свърши всичко сама. Най-доброто, което можеше да направи, бе да се снабди с компютър и да запише откритията си. Трябваше да намерят град, пълен с лаборатории, град, в който болниците са колкото дърветата и където тя ще може да иде в един голям център, после в друг…
Той седна до масата да чете отново историята на Мейфеър. Устните му се движеха много бързо и отново чу познатото жужене. Смееше се на някои неща в историята, сякаш ги узнаваше едва сега. Коленичи до нея и се вгледа в лицето и?.
- Млякото вече спира, нали?
- Не знам. Много ме боли.
Той започна да я целува. Изцеди малко мляко на пръста си и го намаза на устните и?. Тя го опита и каза, че има вкус на вода.
В Женева планираха всичко, до последната подробност.
Най-очевидният избор за крайната им цел бе Хюстън, Тексас. Защо? Много просто, там бе пълно с болници и медицински центрове. В Хюстън се провеждаха всякакви изследвания. Тя щеше да открие сграда, стара лаборатория, вече изоставена заради краха в нефтената индустрия. Никой нямаше да ги намери там.
Парите не бяха проблем. Големите суми, които бе прехвърлила, бяха на сигурно в огромната «Суис Банк». Трябваше само да открие няколко фиктивни сметки в Калифорния и Хюстън.
Тя легна отново в леглото, пръстите му стискаха здраво китката и?. Мислеше за Хюстън, само на час път със самолет от дома.
- Само на час път.
- Да, никога няма да се досетят - каза той. - Със същия успех можехме да сме на Южния полюс. Не можеше да измислиш по-хитро място.