Сърцето и? се сви. Тя заспа. Беше и? зле. Когато се събуди, кървеше. Пак аборт, този път лепкавият зародиш бе дълъг около два инча, дори повече, преди да започне да се разпада.
На сутринта, след като си отпочина, тя стана. Трябваше да иде в института, да изследва това нещо и да направи още тестове на Лашър. Започна да му крещи и накрая, ужасен и нещастен, той се съгласи.
- Страхуваш се да останеш сам, нали? - попита тя.
- А ти как би се чувствала, ако беше последният мъж на земята, а аз - последната жена?
Тя не разбра какво иска да каже, но той като че ли явно знаеше. Заведе я до института. Вече владееше всички ежедневни дейности - спираше таксита, даваше бакшиши, четеше, разхождаше се, тичаше, качваше се в асансьори. Беше си купил евтина дървена флейта от някакъв магазин и свиреше на улицата, но все беше недоволен от нея и от собствената си неспособност да създава мелодии. Не посмя да си купи радио, то можеше да го завладее изцяло.
В института тя си намери бяла престилка и папка, молив, формуляри, жълти, розови и сини клипсове за различните изследвания и започна да попълва фалшивите заявки.
В един момент бе негов лекар, в друг - лаборант, а ако някой се приближеше, той се смущаваше като знаменитост, която иска да остане инкогнито.
Насред всичко това, тя успя дори да напише дълга бележка на един от тройните формуляри и я адресира до портиера на хотела. В нея имаше инструкции да изпрати медицинските проби на Самюъл Ларкин, Университетска болница, Сан Франциско, Калифорния. Щеше да достави пробите възможно най-скоро. Портиерът трябваше да ги пусне като спешна пратка, изискваща специални термични условия.
Когато се върнаха в хотела, тя взе една лампа и го удари. Той се олюля и падна на пода, по лицето му потече кръв и влезе в очите му. Все пак успя да стане, както дете оцелява след падане от много висок прозорец. Сграбчи я и я удря, докато тя не изгуби съзнание.
През нощта се събуди. Лицето и? беше подуто, но костите бяха здрави. Едното и? око бе почти затворено. Това означаваше, че щеше да остане няколко дни в стаята. Дни. Не знаеше дали ще издържи.
На сутринта той за първи път я върза за леглото. Използва парчета от чаршафите и направи здрави възли. Почти бе приключил, когато тя се събуди и откри, че устата и? е запушена. Той излезе и не се върна няколко часа. Никой не дойде в стаята. Вероятно беше инструктирал персонала. Роуан започна да рита, пищя, но без полза. Парцалът заглушаваше виковете и?.
Щом се върна, той извади телефона от мястото, където го бе скрил, и поръча истински пир за нея. После отново я помоли за прошка и посвири на малката си флейта.
Тя се нахрани, а той следеше всяко нейно движение със замислен поглед.
На следващия ден тя не се съпротивлява, докато я връзваше. Този път го направи с книжно тиксо, което бе купил предния ден. Когато понечи да залепи устата и?, тя кротко го посъветва да не го прави, защото може да се задуши. Той се спря на по-безболезнения и ефикасен метод с парцала. Тя започна да се върти диво, щом той излезе, но без полза. Нищо не ставаше. Млякото се стичаше от гърдите и?, беше и? зле и стаята започна да се върти пред очите и?.
Следобеда на следващия ден, след като правиха любов, той легна върху нея - тежък, потен, меката му черна коса се спускаше между гърдите и?, лявата му ръка лежеше върху нейната дясна. Спеше и шептеше по странния си начин. Беше срязал тиксото.
Тя се вгледа във върха на главата му, в блестящата черна грива, вдъхна аромата му и се притисна към него. После заспа за около час.
Когато отвори очи, той още не се беше събудил. Дишаше дълбоко.
Тя посегна с лявата си ръка и взе телефона. Тялото и? изобщо не помръдна. Набра рецепцията и заговори така тихо, че едва я чуваха.
В Калифорния беше нощ. Ларк я изслуша. Навремето той и? беше шеф. Беше и? приятел. Беше единственият, който щеше да и? повярва, единственият, който щеше да отнесе пробите в института «Кеплингер». Каквото и да станеше с нея, пробите щяха да идат в «Кеплингер». На Мич Фланаган можеше да се вярва, въпреки че може би вече не я помнеше.
Някой трябваше да знае.
Ларк и? зададе няколко въпроса. Не те чувам, настоя той, говори по-силно. Тя му каза, че е в опасност, че може да бъде прекъсната всеки момент. Искаше да му съобщи и името на хотела, но се разколеба. Ако той дойдеше да я търси тук, докато беше така безпомощна, вероятно нямаше да може да изнесе пробите. Умът и? бе претоварен. Не можеше да разсъждава. Спомена на Ларк за помятанията и в този миг Лашър отвори очи. Грабна телефона от ръката и?, изтръгна кабела му от стената и отново започна да я бие.
Спря, защото тя му припомни, че ще я насини, а на следващия ден тръгват за Америка. Когато започна да я връзва, го помоли да направи по-хлабави възли. Каза му, че ако продължава да я стяга така, може да изгуби ръцете и краката си. Не беше лесна работа да имаш затворник.