И познай кой пристигаше тогава - с къдричките и усмивките. Настанявах се в скута на баба си и казвах:
- Защо си тъжна? Кажи ми всичко.
- Виждаш ли мъжа, който ме посещава? - попита тя.
- Разбира се - отвръщах, - но всички казват, че трябва да те лъжа за това, а аз знам защо. Та той като че иска да бъде видян и дори обича да плаши робите. Според мен без причина, просто от суета.
В този миг тя се влюби в мен. Усмихна се одобрително на моите наблюдения и каза, че никога не е виждала толкова умно двегодишно дете. Бях на две и половина, но не го отбелязах. След ден-два проведохме първия си истински разговор за «мъжа» и така тя започна да ми разказва всичко.
Каза ми за старата къща в Сан Доминго, колко и? липсвала, за магиите и култовете към дявола на островите, как използвала наученото от робите за свои цели.
- Аз съм велика вещица - каза тя, - много по-силна, отколкото майка ти някога ще бъде, защото тя е леко откачена и се смее на всичко. А бебето Катерин, кой знае. Нещо ми казва, че ще е най-добре ти да се грижиш за нея. Самата аз се смея много малко.
Всеки ден скачах в скута и? и започвах да и? задавам въпроси. Зловещият малък оркестър не спираше да свири - тя не им позволяваше да спрат. Много скоро баба ми вече очакваше появата ми и ако не се появях, пращаше Октавиус да ме намери, да ме измие и доведе. Бях щастлив. Само музиката понякога ми звучеше като котешки вой. Веднъж я попитах дали не предпочита песента на птиците, но тя поклати глава и каза, че така мислела по-добре.
Понякога сред тази врява разказите и? ставаха все по-сложни и изпълнени с колоритни описания и жестокост.
Тя говори с мен чак до края на живота си. През последните си дни премести оркестъра в спалнята си и докато те свиреха, ние си шепнехме в леглото.
Разказа ми как Сузан, знахарката, призовала духа Лашър по погрешка в Донелайт и след това я изгорили, а после дъщеря и? Дебора била отведена от магьосници от Амстердам. Красивата Дебора била следвана и обгрижвана от Лашър, който я направил могъща и богата, но накрая я сполетяла ужасна смърт във Франция, когато се опитали да я изгорят на клада като майка и?. После се появила Шарлот, дъщерята на Дебора от един от магьосниците от Амстердам. Тя била най-силната от трите и използвала Лашър да събере огромно богатство и да си спечели влияние и неограничена власт.
А Шарлот - като преспала със собствения си баща, Петир ван Абел, един от мистериозните амстердамски магьосници, който я последвал в Новия свят, за да я предупреди за злините, произтичащи от общуването с духове - родила Жан Луиз и Петер, а Жан Луиз пък родила от брат си Анжелик, която бе майката на Мари Клодет.
Семейството натрупало злато, бижута, монети и луксозни вещи. Дори революцията в Сан Доминго не успяла да унищожи огромното богатство. Много малка част от него зависела от добрата реколта и повечето се пазело на сигурно място.
- Майка ти дори не знае какво притежава - каза Мари Клодет, - колкото повече мисля за това, толкова по-важно ми се струва да ти кажа.
Аз, разбира се, се съгласих. Баба каза, че цялата тази мощ и богатството идвали от машинациите на този дух, на Лашър, който можел да убие всеки, посочен от вещицата, или да го изтормози, докато откачи, както и да и? разкрива тайните на останалите смъртни. Дори да и? носи злато и бижута по магически начин, въпреки че това му коствало доста енергия.
Този призрак бил много обичлив, каза тя, но все пак се изисквало известно умение да бъде управляван. Ето как я бил изоставил напоследък, за да кръжи над люлката на Катерин.
- Това е, защото тя не може да го види - отвърнах аз. - Той се опитва усилено, няма да се откаже, но е безсмислено.
- О, така ли? Не вярвам моята внучка да не може да го види.
- Иди виж сама. Очите и? не мърдат. Тя не може да го види дори когато той е в най-материалната си форма, която всеки може да докосне и почувства.
- О, значи ти знаеш за това.
- Чувам стъпките му по стълбите - казах аз. - Знам номерата му. Може да стане материален и после да се пръсне сред вълна топъл въздух и да изчезне.
- Много си наблюдателен - каза ми тя. - Обичам те.
Аз бях на върха на щастието от това и и? казах, че също я обичам. Което си беше вярно. Тя беше безценна за мен. Пък и докато седях на коляното и?, осъзнах, че намирам старите хора за по-красиви от младите.