Влязох вътре и на пода в салона видях сестра си и онзи мъж. Едва не го убих. Наистина, хванах го за врата и започнах да го удрям с юмрук, но Катерин закрещя:
- Ела, Лашър. Ела, отмъстителю мой. Не му позволявай да убие любимия ми.
Пищя, плака и накрая се свлече на пода в несвяст. Лашър наистина бе там. Усетих го около себе си в мрака, сякаш бе някое огромно морско създание, а аз - беззащитната жертва. Мрак ме обгърна плътно насред двойния салон и аз почувствах как демонът посяга, гали стените и после се събира отново.
- Спри се, Жулиен - каза Лашър. - Вещицата обича своя смъртен мъж. Внимавай. Тя ме повика с древни и свещени думи.
Дарси Монахан стана и понечи да ме нападне, но Лашър сдържа ръката му. Монахан беше суеверен, като всеки с ирландска кръв, и се огледа трескаво, усетил присъствието на демона в мрака. После видя своята Катерин ридаеща на пода и тръгна към нея.
Аз излязох от къщата, изгарящ от гняв. Върнах се в апартамента си на Рю Домейн, наех няколко квартеронки и цяла нощ правих секс с тях, обезумял от мъка. Катерин и онзи ирландски звяр - горе, в квартала на американците.
Сега, когато се връщам към тази история, виждам, че съм скрил твърде много от нея. Тя си мислеше, че мъжът е просто призрак. Не знаеше какво може да стори Лашър, ако го призове.
- Добре - казах и?, - ако искаш да ме убиеш, просто го извикай пак така и той ще се опита да изпълни желанието ти.
Не бях съвсем сигурен в това, но не исках да продължава да сипе проклятия върху мен. Първо ме бе предала с Дарси, а сега и с Лашър. Но тя беше вещицата и аз цял живот щях да я закрилям.
- Не знаеш с какво си имаш работа - казах и?, - аз те опазих от него.
Тя беше ужасена, разплака се, но все пак реши да се омъжи за Дарси Монахан.
- Вече няма нужда да ме пазиш - рече. - Ще се омъжа със смарагда на шията, както изисква семейният закон, но ще се омъжа в църква, пред Божия олтар, а децата ми ще бъдат кръстени с неговото име. Те ще се отвърнат от злото.
Аз свих рамене. Всички се бяхме женили пред католически олтар, нали така? И всички бяхме кръстени. Какво от това? Но не и? казах нищо.
С майка ми се опитахме да я откъснем от Дарси, но без полза. Всъщност тя бе готова да се откаже от завещанието заради онзи ирландски глупак, или поне така говореше пред всички. Братовчедите идваха при мен и питаха какво ще стане, какъв е законът, ще изгубим ли богатството си. Тогава стана ясно колко много знаят за тайната пещ на злото, която захранваше просперитета на нашето семейство и доколко готови са да тръгнат срещу нея.
Но всъщност Лашър даде булката.
- Нека се омъжи за келта - каза той. - Баща ти също беше ирландец и в неговите вени течеше древна вещерска кръв. Ирландци, шотландци, те са надарени с пророческа дарба. Кръвта на баща ти те прави толкова силен. Нека видим какво ще направи този ирландец със сестра ти.
Но ти знаеш историята. Катерин изгуби две бебета, и двете момчета. След това роди на Дарси двама синове. Въпреки молитвите и?, въпреки църковните служби, броениците и свещениците, тя губеше бебе след бебе.
Избухна Гражданската война и градът падна, много хора фалираха за една нощ, когато янките нахлуха по улиците. Катерин отглеждаше момчетата си в къщата на Първа улица, сред американските си приятели и предатели. Тя мислеше, че е оставила зад себе си семейното проклятие. Всъщност дори върна смарагда още в деня на сватбата си.
Семейството обезумя. Вещицата си бе отишла. За първи път чух мнозина да шепнат тази дума. «Но тя е вещицата! - казваха. - Как така ще ни изоставя?»
Смарагдът. Той лежеше в тоалетката на майка ми, сред магьосническите и? боклуци, като някаква зловеща дрънкулка. Накрая го взех и го сложих на една гипсова статуетка на Дева Мария.
За мен това беше мрачно време, време на голяма свобода, време, в което научих много. Катерин си бе отишла и нищо друго нямаше значение за мен. Ако някога съм се съмнявал, то вече знам със сигурност - моето семейство е моят свят. Тогава можех да ида в Европа или в Китай. Можех да се махна и от войната, и от епидемиите, от бедността. Можех да живея като цар. Но тази малка част от земята е моят дом, а без любимите ми хора нищо нямаше същия вкус.
Жалко, наистина. Но е така. Аз научих нещо, което само много могъщ и богат човек може да разбере - какво всъщност искам.
Междувременно демонът постоянно ме подтикваше да имам нови любовници и гледаше ненаситно какво се случва между нас. Имитираше ме постоянно. Дори когато посещаваше майка, той се появяваше в моя образ и всички си мислеха, че това съм аз. Лашър като че изгуби всяка представа за собствена самоличност, ако някога я е имал.
- Как изглеждаш наистина? - попитах го аз.