Но той не я беше чул. Сънуваше. Обърна се на другата страна, бълнуваше.
Тя влезе в стаята.
Дневникът му беше на нощното шкафче.
Позна го по корицата; беше го видяла да пише в него същата вечер. О, не беше редно да го чете. Не можеше да го направи, но колко и? се искаше да зърне поне няколко думи.
Ами ако само надзърне за малко?
Роуан, върни се при мен. Чакам те.
Тя затвори дневника с въздишка.
Боже, колко лекарства. Постоянно го бомбардираха с такива неща. Мона разпознаваше повечето от тях, защото бяха често срещани и някои от по-възрастните Мейфеър ги взимаха често. Предимно лекарства за високо кръвно налягане и «Ласикс», този отвратителен диуретик, който изкарваше целия калий от човека, както при Алисия, когато решаваше да отслабне. Имаше и три други опасни на вид лекарства, заради които вероятно той през цялото време изглеждаше така, сякаш се опитва да се събуди.
«Трябва да ти направя голяма услуга и да изхвърля всичко това на боклука, помисли си Мона. Ти имаш нужда единствено от отвара на вещица Мейфеър.» Когато се прибереше у дома, щеше да прочете за тези лекарства в големия фармацевтичен справочник в библиотеката си. О, виж, «Ксанакс». Това нещо може да превърне всеки в зомби. Защо му дават по четири таблетки на ден? Бяха взели това лекарство от майка и?, защото тя го пиеше с шепи заедно с вино и бира.
Хм, тази стая май наистина носеше лош късмет. Мона харесваше красивия декоративен фриз над прозорците и полилея, но стаята определено носеше лош късмет. А и тук също се усещаше онази миризма.
Много слабо, но се усещаше, прекрасна миризма, миризма, която не принадлежеше на къщата и имаше нещо общо с Коледа.
Тя се приближи до леглото, което беше много високо, като повечето старовремски легла, и погледна чичо Майкъл. Профилът му се очертаваше ясно върху снежнобялата памучна калъфка на възглавницата - тъмни ресници и изненадващо открояващи се в тъмното вежди. Страхотен мъж, просто му влейте още малко тестостерон и ще получите огромен кроманьонец с рошави вежди и широки гърди. Но тук нямаше излишък на тестостерон и резултатът беше съвършен.
- О, прекрасен нов свят - прошепна тя, - в който има хора като този тук!2 Беше упоен, разбира се. Беше се отнесъл напълно.
Вероятно затова бе изгубил дарбата на ръцете си. Преди Коледа постоянно носеше ръкавици, казваше, че ръцете му са твърде чувствителни. Мона на няколко пъти се опита да го накара да говори за това, а тази вечер той отбеляза, че вече няма нужда от ръкавици. Е, разбира се, че няма да има, като взема по два милиграма ксанакс на всеки четири часа, плюс всички останали лекарства! Нали така бяха отнели и силите на Деидре, упояваха я. О, бяха пропуснати толкова много възможности. Но тази нямаше да пропусне.
А какво беше това сладко шишенце, «Елавил»? Не беше ли и то приспивателно? Боже, каква доза само. Цяло чудо бе, че Майкъл въобще успя да слезе долу тази вечер. И като си помислиш, че бе седяла на раменете му по време на парада. Горкият човек. Това си беше направо садизъм.
Тя докосна леко бузата му. Беше много гладко избръсната. Той не се събуди, само въздъхна още веднъж, дълбоко, почти като прозявка, но някак много по мъжки.
Мона знаеше, че може да го събуди, все пак той не беше в кома. Тогава и? хрумна една много смущаваща мисъл. Вече беше правила секс с Дейвид тази нощ! По дяволите! Сигурно не беше опасно, но пък от чисто хигиенна гледна точка… Не можеше да събуди Майкъл, преди да вземе една хубава топла вана.
Хм. А досега дори не се бе сетила за това. И дрехите и? бяха мръсни. Това му бе лошото да си на тринайсет. Не можеш да съобразиш всичко. Забравяш ужасно важни неща! Дори Алисия и? го беше казала:
- В един момент си същински компютърен факир, а в друг пищиш, че не можеш да си намериш куклите. Казах ти, че куклите ти са в шкафа. Никой не ти пипа проклетите кукли! Нали знаеш, че те родих на тринайсет години!
- Да, точно така. Била си на шестнайсет, когато аз съм била на три и си ме оставила в «Мейсън Бланш», изгубила си ме за цели два часа!
- Забравих те. Ясно! Не те взимах често в града!
Кой друг, освен една шестнайсетгодишна майка ще измисли подобно извинение? Е, не беше толкова лошо. Мона се вози нагоре-надолу с ескалаторите до насита.
- Прегърни ме - примоли се тя, загледана в Майкъл. - Аз имах ужасно детство! - Но той спеше непробудно, сякаш докоснат от вълшебна пръчка.
Може би не биваше да спи с него тази нощ. Искаше всичко да е перфектно. Не само защото бе спала с Дейвид и беше доста мръсна от пръстта на гробището. Имаше дори няколко сухи листа в косата, същинска Офелия, но вероятно не беше много секси.