- Знаеш ли какъв ти е проблемът? - попита тя. - Тези лекарства. Изхвърли ги. Толкова много лекарства ще разболеят всекиго.
- Така ли мислиш?
- Говориш с Мона Мейфеър, една от онези Мейфеър, които знаят неща, недостъпни за другите. Чичо Жулиен е мой прапрапрадядо три пъти. Знаеш ли какво значи това?
- Че си негова наследница по три линии?
- Да, и на всички останали, по доста заплетени пътища. Без компютър никой не би могъл да разгадае тази бъркотия. Но аз имам компютър и го направих. Аз имам повече мейфеърска кръв от когото и да било в това семейство. И то защото мама и татко са твърде близки братовчеди, за да могат да се оженят, но татко забременил мама и… Но ние всички сме оплетени с такива връзки, така че това няма значение.
Тя млъкна, бъбренето беше номер, но той не беше подходящ за мъж на тази възраст, и то толкова сънлив. Трябваше да подходи по-майсторски.
- Е, ти си добре, голямо момче - каза му Мона. - Можеш да изхвърлиш лекарствата.
Той се усмихна.
- Значи ще живея, така ли? Пак ще се качвам по стълби, за да забивам гвоздеи?
- Ще размахваш чука като същински Тор - каза тя. - Но ще трябва да разкараш всичките успокоителни. Не знам защо те надрусват така, вероятно се страхуват, че ако не го направят, ще тъгуваш до смърт заради леля Роуан.
Той се засмя тихо и хвана ръката и? с явна обич, но лицето му беше някак мрачно, очите му също, а за секунда и гласът му.
- Но ти вярваш повече в мен, така ли, Мона?
- Абсолютно. Аз съм влюбена в теб.
- О, боже! - изхили се Майкъл.
Тя бързо го хвана за ръката, сякаш той искаше да се отдръпне. Не, сега сърцето му си беше съвсем добре. Лекарствата го разболяваха.
- Влюбена съм в теб, но ти не бива да се притесняваш, чичо Майкъл. Просто бъди достоен за това.
- Да, точно така. Ще бъда достоен, точно това си помислих и аз. За едно малко момиче от «Светото сърце».
- Но, чичо Майкъл, моля теее! - проплака тя. - Започнах с еротичните приключения, когато бях на осем. Не съм изгубила девствеността си, а изкорених всяка следа от нея. Аз съм напълно зряла жена, само се преструвам на малко момиче, седнало в края на леглото ти. Когато си на тринайсет и не можеш да опровергаеш това, защото всичките ти близки знаят, да си останеш малко момиче е просто вид политическо решение. Логично. Но, повярвай ми, не съм каквато изглеждам.
Той се засмя много, много иронично.
- Ами ако жена ми Роуан се прибере и те завари тук с мен, да говориш за секс и политически решения?
- Твоята жена няма да се прибере - каза Мона и в същия миг съжали за думите си. Не искаше да произнася нещо толкова ужасно, толкова депресиращо. Лицето му и? показа, че и той мисли така. - Исках да кажа, че тя…
- Тя какво, Мона? Кажи ми. - Говореше тихо и ужасно сериозно. - Какво знаеш? Кажи ми какво се крие в малката ти мейфеърска главичка? Къде е жена ми? Хайде, изречи някакво пророчество.
Мона въздъхна. Опита се да говори съвсем тихо, като него.
- Никой не знае. Те са много изплашени, но не знаят. А аз имам усещането, че… тя не е мъртва, но… е, може би вече нищо няма да е същото. - Погледна го. - Разбираш ли какво имам предвид?
- Значи ти имаш чувството, че тя няма да се върне? Това ли искаш да ми кажеш.
- Да, нещо такова. Виж, аз не знам какво е станало в нощта на Коледа, нито пък искам ти да ми кажеш. Но сега държа ръката ти, нали? Ние говорим за случилото се и ти се притесняваш за нея, пулсът ти е добър. Ти не си толкова болен. Те те упояват. Прекаляват с грижите. Паникьосват се. Просто трябва да се изчистиш от лекарствата.
Той въздъхна някак пораженчески.
Мона се наведе напред и го целуна по устата. Мигновена връзка. Всъщност тя дори се стресна малко, а стресна и него. Но не последва нищо. Лекарствата не го позволяваха, сякаш притъпяваха целувката.
Възрастта имаше огромно значение. Да целунеш мъж, който е правил секс хиляди пъти, не е същото като да целунеш момче, което го е правило само два пъти. Да, механизмът бе същият, само трябваше да намери начин да го задейства.
- Чакай, скъпа, чакай - каза той нежно над лявото и? рамо, докато се опитваше да я отблъсне.
Изведнъж почти я заболя от мисълта, че е с този мъж и вероятно няма да може да го накара да направи каквото иска от него. И може би никога няма да успее.
- Знам, чичо Майкъл. Но ти трябва да разбереш, че в това семейство има традиции.
- Така ли?
- Чичо Жулиен е спал с моята прапрабаба в тази къща, когато тя е била на тринайсет. Ето защо аз съм толкова умна.
- И хубава - каза той. - Но и аз си имам една семейна традиция. Тя се нарича морал. - Той вдигна вежди и се усмихна, хвана ръката и? и я потупа така, сякаш Мона беше малко дете или коте.
Най-добре беше да отстъпи. Той изглеждаше по-замаян, отколкото в началото. Явно не биваше да го насилва. И все пак го желаеше до болка. Наистина, до болка желаеше да бъде с него и с целия свят на възрастните, който той олицетворяваше. Заседнала в детството, Мона внезапно се почувства някак странно объркана. За малко да заплаче.