Мога да ти разкажа много забавни истории за него и опитите му да ме убие, но това вече няма значение. Исках да знам за какво говори Стела.
- Е, какво са сторили пак децата на Августин? - попитах аз. Винаги наричах така онази смахната пасмина.
- Рапунцел, Рапунцел - каза Стела. - Ето за какво става въпрос. Затворена на тавана, от който може да спуска само дългите си коси.
Тя изпя тези думи по много смешен начин.
- Става дума за братовчедката Евелин. Всички казват, че е дъщеря на Кортланд.
- Моля?! Моя син Кортланд ли имаш предвид? Нима искаш да кажеш, че е направил дете на някоя от онези жени? На онези Мейфеър?
- Преди тринайсет години Кортланд се промъкнал във Фонтевро пиян и направил дете на Барбара Ан, ако трябва да бъда точна. Нали се сещаш, дъщерята на Уокър. Евелин е това дете. Барбара Ан умря при раждането и?. И познай какво, скъпи мой? Евелин е вещица, много силна вещица и може да вижда бъдещето.
- Кой ти каза?
- Всички го казват. Тя дори има шести пръст! Белязана е, скъпи мой, и определено е доста странна. Тобиас я е заключил от страх, че майка може да я убие! Представяш ли си. Той мисли, че ти и майка ще я нараните. Каква глупост, та нали си и? дядо! Кортланд ми призна това, макар че ме закле да не ти казвам. «Нали знаеш колко мрази татко онези от Фонтевро - рече. - Пък и какво добро мога да донеса на това дете, щом всички в онази къща ме ненавиждат?»
- Чакай малко. Значи искаш да кажеш, че Кортланд се е възползвал от слабоумната Барбара Ан, която умря при раждане и сега детето и? е сираче?
- Не бих казала, че се е възползвал от нея - каза Стела. - Тя също е била заключена на тавана. Съмнявам се, че е виждала друго човешко същество, преди Кортланд да я навести. Пък и не знам какво точно е станало. Тогава съм била още бебе. Само не се ядосвай на Кортланд. Той те обожава и много ще ми се разсърди. Затова забрави.
- Да забравя ли?! Имам внучка, заключена на таван на петнайсет пресечки оттук! Как, по дяволите, да го забравя! Значи се казва Евелин, така ли? И е дъщеря на онази бедна идиотка Барбара Ан! Така ли било? А онова чудовище Тобиас я е заключил? Нищо чудно, че Карлота е вбесена. Тя е права. Тази история е вбесяваща!
Стела скочи от стола и плесна с ръце.
- Мамо, мамо. Чичо Жулиен се оправи. Вече нищо му няма. Пак си е същият! Отиваме на Амелия стрийт!
Разбира се, Мери Бет веднага дотича.
- Карлота ли ти каза за това момиче? - попита тя. - Не се набърквай.
- Да не се набърквам ли? - Бях вбесен.
- Мамо, та ти си по-лоша и от кралица Елизабет - извика Стела, - която се страхувала от бедната си братовчедка Мери Шотландска. Момичето не може да ни навреди! Тя не е Мери Шотландска.
- Не казвам такова нещо, Стела - отвърна Мери Бет, спокойна както винаги. - Не ме е страх от това дете, без значение какви сили има. Просто ми е жал за нея. - Тя се надвеси над мен. Аз седнах на дивана, решен да направя нещо, но все още исках да науча повече.
- Карлота започна всичко, като отиде там. Момичето се крие на тавана.
- Не се крие. Заключена е!
- Стела, млъкни! Не ставай досадна, за бога.
- Мамо, тя никога не е излизала от онази къща, също като Барбара Ан! По същата причина. В тяхното семейство има много вещерски дарби, чичо Жулиен. Барбара Ан беше малко луда, но това момиче носи и кръвта на Кортланд, тя вижда бъдещето.
- Никой не може да вижда наистина бъдещето - обяви Мери Бет. - И никой не би искал да го вижда. Жулиен, това момиче е просто странно. Срамежливо. Чува гласове. Вижда призраци. Нищо ново. Тя е само по-изолирана от останалите, защото живее сред старци.
- Как е посмял Кортланд да не ми каже! - възмутих се аз.
- Не е посмял - каза Мери Бет. - Не иска да те огорчава.
- Не му пука - сопнах се аз. - Проклетник! Да остави дъщеря си с онези откачалки! Значи Карлота е отишла там, в онази къща, под покрива на Тобиас, който открай време ме нарича убиец.
- Но, чичо Жулиен, ти си си убиец - отбеляза Стела.
- Я да мълчиш! - викна Мери Бет.
Стела се нацупи, което означаваше поне временна победа.
- Карлота е отишла да пита момичето какво вижда, да направи предсказания - най-опасната от всички игри. Аз и? забраних това, но тя все пак е отишла. Чула да се говори, че това момиче има повече сила от всеки в нашето семейство.
- Много е лесно да се каже - въздъхнах аз. - Повече сила от всеки друг. Навремето и аз твърдях същото, още когато по света имаше карети, роби и идилия. Повече сила.