- Нашите майки умряха! - беше му прошепнала тя по пътя към центъра. Всъщност това бяха единствените и? думи, откакто напуснаха Амелия стрийт.
Това, което другите по някое време щяха да разберат, бе, че Мона е поела контрола. Пиърс тъкмо бе дошъл в къщата на Амелия стрийт с новината, че всички Мейфеър са уведомени, включително и братовчедите от Европа. Той смяташе, че нещата вече са овладени; всъщност всички бяха обзети от странно вълнение, каквото само смъртта може да всее. Пиърс се чувстваше като в навечерието на някаква война, преди страданието и смъртта да потопят всички в отчаяние.
Когато обаче се обадиха, за да им кажат, че и Манди Мейфеър е мъртва, той не намери думи да каже нищо. Мона стоеше до него и рече:
- Дай ми слушалката.
Манди Мейфеър бе умряла в дванайсет на обяд. Преди Алисия и след Едит. Намерили я облечена за погребението на Джифорд. Молитвеникът и броеницата и? били на леглото. Прозорците на апартамента и? във Френския квартал били отворени към малкия вътрешен двор. Всеки можел да прескочи оградата му. Нямало други следи от борба, нито пък от взлом. Манди лежала на пода в банята, със свити колене и притиснати към корема ръце. Около нея били пръснати цветя. Полицаите установили, че са откъснати от градината в двора. Цветчета лантана, които цъфтят в топлите месеци след Коледа. Оранжевите и лилави листенца били посипани върху тялото.
Никой не смяташе да нарече това естествена смърт или пък резултат от мистериозно заболяване. Пиърс обаче не беше в състояние да предположи нищо друго. Защото ако нещо бе убило Едит, Манди, Алисия и Линдзи в Хюстън, и още една братовчедка, чието име за свой срам бе забравил, тогава това нещо бе убило и майка му.
Последните и? мигове явно не са били много спокойни, тя бе протегнала ръка към морето. Беше си въобразил и хиляди други неща, когато видя мъртвото и? тяло и чу как е била открита и че кръвта и? е била изтекла, когато я вдигнали на носилката.
Не, не е било така.
Той дръпна един стол за Мона като джентълмен, а след това сам седна. Оказа се срещу Рандъл. Когато погледна лицето на баща си обаче, веднага разбра - Рандъл беше начело на масата, защото той бе поел нещата. Райън не беше в състояние да направи нищо повече.
- Е, вече знаете, че не е това, което си мислехме - каза Мона.
За изумление на Пиърс, всички кимнаха, или поне тези, които си направиха труд да кимнат. Лорън беше изтощена, но все пак спокойна. Единствено Ан Мари изглеждаше искрено ужасена.
Най-голямата изненада обаче беше Лайтнър. Той гледаше през прозореца към реката и осветения мост и като че не бе забелязал влизането на Пиърс и Мона. Не поглеждаше към тях и сега.
- Аарън - обърна се към него Пиърс, - мислех, че ти ще ни помогнеш, ще ни дадеш насоки. - Думите просто излетяха от устата му, преди да може да ги спре. Още една от онези реплики, които винаги му носеха неприятности. Баща му казваше, че един адвокат не може да говори каквото му хрумне! Адвокатите трябва да обмислят думите си внимателно.
Аарън се обърна към масата, скръсти ръце и погледна първо Мона, а после Пиърс.
- И защо бихте ми вярвали? - попита той тихо.
- Работата е там - обади се Рандъл, - че вече сме сигурни, че става дума за един човек. Знаем, че е висок над метър и деветдесет, има черна коса и е нещо като мутант. Знаем, че Едит и Алисия са претърпели спонтанен аборт. От резултатите от аутопсията разбрахме, че този мъж е предизвикал това. Знаем и че развитието на ембрионите, поне в тези два случая, е протекло извънредно бързо, а майките са изпаднали в шок няколко часа след забременяването. Всеки момент очакваме от Хюстън да потвърдят същото и в случая на Линдзи и Клайти.
- О, да, така се казваше, Клайти - обади се Пиърс и след миг осъзна, че всички са се втренчили в него. Май бе говорил твърде високо.
- Работата е там, че не става дума за заболяване - продължи Рандъл. - А някой причинява това.
- Този някой явно се опитва да се размножава - рече Лорън студено. - Той търси жени от нашето семейство, които може да имат някаква генетична аномалия, която да ги направи пригодни за това размножаване.
- Знаем също и че той търси жертвите си сред клоновете на рода, в които е налице най-силно кръвосмешение - продължи Рандъл.
- Така, значи тук имаме четири случая, а в Хюстън - два - обобщи Мона. - Те са по-късни.
- С няколко часа - уточни Рандъл. - Онзи може да е отишъл със самолет дотам.
- Значи не се е телепортирал - каза Пиърс. - Ако това е «мъжът», който се е въплътил, както твърдеше мама, значи му се налага да се придвижва като всички нас.