- Кога ти е казвала, че става дума за мъжа?
- Извинете ме - обади се тихо Райън. - Джифорд каза това преди известно време, но не знаеше със сигурност. Това бе просто предположение. Нека се придържаме към фактите. Както каза Рандъл, става дума просто за някакъв мъж.
- Да - продължи Рандъл. - И ако съгласуваме това, което знаем, с информацията на Лайтнър и доктор Ларкин от Калифорния, имаме пълните основания да вярваме, че този мъж е носител на уникален геном. Той има деветдесет и две хромозоми в своето ДНК, което по принцип е подобно на човешкото, само дето и протеините, и ензимите в кръвта му, както и клетките му, са различни от тези на хората.
Пиърс не можеше да спре да мисли за майка си, не можеше да прогони образа и? - как лежи на пясъка - въпреки че не бе видял това с очите си и сякаш сега бе осъден да си представя хилядите вариации на тази сцена. Дали е била изплашена? Дали това създание я беше наранило? Как е стигнала до прибоя? Той се втренчи в масата. Рандъл още говореше:
- Успокояваща е мисълта, че става дума за един мъж, който може да бъде спрян, каквато и да е историята му, колкото и мистериозна да е появата му, раждането му, или както искате го наречете. Важното е, че е един и може да бъде задържан.
- Точно там е работата - каза Мона. Говореше както винаги - сякаш всички са готови да я изслушат. Изглеждаше толкова различно с прибрана коса, хем млада, хем възрастна, с меките си бузи и изящно очертано лице. - Той е един, но явно се опитва да се размножи и ако ембрионите наистина се развиват с такава бързина, тогава всеки момент може да се роди негово дете.
- Така е - каза Лайтнър. - Точно така. И ние не можем да предвидим темпото на растежа на това дете. Трябва да приемем, че и то ще съзрее толкова бързо, колкото него самия, макар че за мен е пълна мистерия как точно е станало. Трябва да предположим и че след това той ще се чифтоса с детето. Всъщност мисля, че това ще е първата му работа, защото твърде много жени умряха в напразните му усилия.
- Господи, нима твърдите, че това е неговата цел? - попита Ан Мари.
- Ами Роуан? Някой чул ли е нещо за нея? - попита Мона.
Всички заклатиха глави. Само Райън си направи труда да изрече думата «не».
- Добре тогава, искам да ви кажа нещо. Това същество за малко да се добере и до мен. Ето как стана.
Тя беше разказала историята на Пиърс още в къщата на Амелия стрийт, но сега той пак я слушаше с интерес и осъзна, че спестява някои детайли - например, че е била с Майкъл, че е била гола и че е заспала в библиотеката и се е събудила от грамофона, а не от отварянето на прозореца. Зачуди се защо ли премълчава това. Като че през целия си живот бе гледал как роднините му премълчават по нещо. Искаше да извика: «Кажи им за грамофона. Кажи им». Но не го направи.
Съществуваше някакъв гротесков контраст между този мутант, както го наричаха, и тайнствените легенди и чудеса, които винаги бяха обгръщали с аурата си къщата на Първа улица. Грамофонът е свирел. Та той принадлежеше на съвсем различно селение от това, в което се говореше за ДНК, а полицията откриваше странни отпечатъци в апартамента на Манди във Френския квартал.
Смъртта на Манди бе първата, квалифицирана като убийство. Цветята по тялото и? нямаше как да бъдат разпръснати от самата нея, а синините по врата и? говореха, че се е съпротивлявала. Джифорд не се беше съпротивлявала. Нямаше синини. Явно беше хваната напълно неподготвена. Не се е страхувала. Не е страдала. Няма синини.
Мона обясняваше нещо за миризмата и Райън каза:
- Знам за какво говориш. - За първи път изглеждаше донякъде заинтригуван. - Познавам тази миризма. Усетих я в Дестин. Не е неприятна. Дори…
- Дори е приятна, някак вкусна. Кара те да я вдишваш с пълни гърди - добави Мона. - Е, аз още я усещам в къщата на Първа улица.
Райън поклати глава.
- В Дестин беше слаба.
- Слаба за теб, но силна за мен. Не разбирате ли, че това е вероятно някакъв признак за генетична съвместимост.
- Мона, какво знаеш ти за генетичната съвместимост? - обади се Рандъл.
- Недей да крещиш на Мона - каза тихо Райън. - Нямаме време. Трябва да направим нещо. Трябва да открием това същество. Да предвидим къде може да се появи отново. Мона, ти предполагаш ли нещо?
- Не, нищо. Но искам да се обадя пак на Майкъл. Звъня му от два часа, но без успех. Наистина се притеснявам. Мисля да ида да проверя…
- Няма да излизаш от тази стая - прекъсна я Пиърс. - Никъде няма да ходиш без мен.
- Добре тогава. Ще идем заедно.
Лорън направи един обичаен за нея жест, за да привлече вниманието им - потупа с химикалката си по масата. Само два пъти.
- Нека обмислим нещата отново. Вече всички жени са предупредени.