- Юри - рече Столов, - не биваше да напускаш метрополията, но все пак те разбирам. Знаеш, че ние сме авторитарен орден - подчинението е важно. Наясно си защо.
- Не, ти ми кажи защо. Аз вече съм отлъчен и не съм длъжен да говоря с теб. Идвам да се видя с Аарън.
- Знам, разбира се, че знам - отвърна другият и кимна. - Да спрем ли да изпием едно кафе?
- Не, искам да ида в хотела и веднага да се видя с Аарън.
- Той няма да може да се срещне с теб сега, дори и да иска - отвърна Столов с нисък и овладян глас. - Семейство Мейфеър е в голяма криза и той е с тях. Освен това Аарън е стар и лоялен член на Таламаска. Не би се зарадвал, че си действал така импулсивно. Този израз на привързаност от твоя страна може да се окаже объркващ за него.
Юри се вбеси от тези думи. Изобщо не харесваше огромния рус мъж.
- Е, ще го намеря и ще разбера сам. Вижте, Столов, още като си тръгвах, бях наясно, че няма връщане. Защо изобщо говорите така с мен, толкова търпеливо и приятелски? Аарън знае ли, че сте тук?
- Юри, ти си ценен за ордена. Антон е новият директор. Вероятно Дейвид Талбът щеше да се справи с тази ситуация по-добре. Понякога във времена на преход губим хора, чиято липса ще ни се отрази в бъдеще.
Мъжът направи жест към празното кафене, където по пластмасовите маси се виждаха порцеланови чашки. Носеше се миризма на слабо американско кафе.
- Не, искам да продължа - каза Юри. - Отивам да намеря Аарън. А после, ако желаете, тримата ще си поговорим. Искам да кажа на Аарън, че съм тук.
- Сега това е невъзможно. Аарън е в болницата - рече Столов. - Роуан Мейфеър беше открита. Аарън е със семейството и е в опасност. Ето защо е много важно да ме изслушаш. Не разбираш ли? Това недоразумение между нас възникна, защото всички се опитваме да защитим Аарън, както и теб.
- Тогава ще можете да обясните всичко на двама ни.
- Първо ти ме изслушай - каза тихо мъжът. - Моля те.
Юри осъзна, че Столов буквално стои на пътя му. Беше по-едър от него. Не беше точно заплаха, колкото голямо препятствие - силно, упорито и уверено в себе си. Все пак лицето му изглеждаше добродушно и интелигентно и той заговори спокойно и търпеливо:
- Юри, имаме нужда от твоето съдействие, иначе Аарън може да пострада. Може да се каже, че това е една спасителна мисия за него. Той беше въвлечен в това семейство и вече не може да разсъждава трезво.
- Така ли, защо?
Но още докато задаваше въпроса, Юри всъщност разбра, че отстъпва. Обърна се и остави да го заведат до ресторанта. Седна на една маса срещу високия норвежец, капитулирал. Загледа се в сервитьорката, на която бяха поръчали кафе и нещо сладко.
Юри реши, че Столов е вероятно с десет години по-голям от него. Това означаваше, че е към четирийсетте. Щом черният му шлифер се отвори, той видя отдолу обичайния за Таламаска скъп вълнен костюм с хубава кройка, но не твърде изискан. Така изглеждаха новата генерация членове на ордена за разлика от сакото от туид с кожени кръпки на Дейвид, Аарън и техните връстници.
- Ти си твърде подозрителен и сигурно имаш право - каза Столов. - Но, Юри, ние сме от един орден, от едно семейство. Не биваше да си тръгваш така от метрополията.
- Да, вече отбеляза това. Само че защо Старшите забраниха да говоря с Аарън Лайтнър?
- Те нямаха представа, че това ще окаже такова въздействие върху теб. Искаха просто малко тишина, спокойствие, за да вземат мерки за защитата на Аарън. Не са възнамерявали думите им да прозвучат като забрана.
Сервитьорката напълни порцелановите им чаши с рядко слабо кафе.
- Извинете - каза Юри, - искам еспресо. - И отблъсна чашата.
Жената им донесе и кифли с глазура с приятен аромат. Юри беше гладен, в самолета беше ял нещо съвсем безвкусно.
- Казвате, че са открили Роуан Мейфеър - рече той, като се взираше в кифлите и се чудеше дали са твърде лепкави. - Споменахте за болница.
Столов кимна. Отпи от рядкото кафе и вдигна странните си светли очи към Юри. Липсата на какъвто и да е цвят в тези очи ги караше да изглеждат съвсем безизразни и за миг дори неизмеримо агресивни.
- Аарън ни е ядосан - каза Столов. - Не иска да ни сътрудничи. Нещо се е случило със семейство Мейфеър на Коледа. Той смята, че е можел да помогне на Роуан. Обвинява нас, че не е отишъл при нея, но не е прав. Той щеше да умре, ако бе отишъл. Аарън е стар човек. Разследванията му рядко, да не кажа никога, не са били толкова опасни.
- Аз не съм с такова впечатление - каза Юри. - Семейство Мейфеър навремето са се опитали да го убият, така че Аарън е видял доста опасности. И то не само в това разследване. Той е същинско съкровище за ордена, защото е видял и направил много.