Столов взе ножа и вилицата и отряза малко парченце от кифлата в чинията пред него. Сдъвка го мълчаливо, докато Юри го гледаше. После остави приборите и се вгледа в събеседника си.
- Накарай Аарън да се върне с теб. Накарай го да напусне това семейство и да се дистанцира от техните проблеми.
- Това не ми звучи добре - каза Юри. - Тук са намесени много неща. А и ти не говориш за общата картина. Това не е стилът на Таламаска, какъвто го познавам. Това същество било много опасно… Не, не ми звучи никак типично за моя орден, за моите братя. Изобщо.
- Какво, за бога, искаш да кажеш?
- Ти си много търпелив с мен и аз оценявам това. Но нашият орден наистина не би постъпил така. Старшите знаят как да оправят нещата, без да събуждат такова подозрение и тревога. Има нещо брутално в начина, по който се действа сега. Те можеха много лесно да ме задържат в Лондон и да предотвратят бунта на Аарън, но ето че всичко се върши така тромаво, прибързано, грубо. Не знам. За мен това не е почеркът на Таламаска.
- Юри, орденът очаква от теб пълно подчинение. Има право на това. - За първи път Столов показа някакъв гняв. Хвърли грубо салфетката си на масата, до вилицата. Мръсна салфетка на масата. Салфетка, изцапана със захар и покапана с кафе. Юри се вгледа в нея.
- Юри - продължи Столов. - Жените са умрели през последните четирийсет и осем часа. Доктор Ларкин вероятно също е мъртъв. Роуан Мейфеър ще умре много скоро. Старшите не очакват от теб да им създаваш неприятности точно в този момент. Не очакват да увеличиш бремето им, както не очакваха и от Аарън да прояви подобна нелоялност.
- Нелоялност ли?
- Нали ти казах. Ние няма да изоставим семейството. Но той е вече старец. Сам с нищо не може да попречи на Лашър и никога не е могъл!
Юри се облегна на стола. Взираше се в салфетката. Мъжът я взе, избърса устата си отново и я сложи пак на масата. Юри не откъсваше очи от нея.
- Искам да се свържа със Старшите - настоя той. - Искам да разбера всичко това от тях.
- Разбира се. Вземи Аарън с теб днес, заведи го в Ню Йорк. Изморен си. Първо си почини, ако искаш, но ни съобщи къде си. После иди там. Когато стигнете в Ню Йорк, се свържи със Старшите. Там ще имаш време. Можеш да обсъдиш всичко с Аарън, а после трябва да се върнете в Лондон. Трябва да се приберете у дома.
Юри се изправи, като остави салфетката си на стола.
- Ще дойдеш ли да се видиш с Аарън?
- Да. Всъщност може би е добре, че си тук. Може би е за добро, защото не мисля, че аз щях да го убедя да се оттегли. Да вървим. Време е да си поговоря с него.
- Нима не си говорил с него досега?
- Бях доста зает, а Аарън изобщо не сътрудничи напоследък.
Чакаше ги разкошна американска лимузина с тапицерия от сиво кадифе. Стъклата бяха така затъмнени, че над света отвън внезапно сякаш се спусна мрак. Юри седеше неподвижно и мислеше за нещо, случило се преди години.
Спомни си дългия влак, в който пътуваше с майка си за Сърбия. Тя му беше дала нещо. Един пикел, въпреки че тогава той не знаеше какво представлява - дълъг, кръгъл инструмент с остър връх от метал и дървена дръжка, по която боята вече се лющеше.
- Ето, вземи това - каза му тя. - Използвай го, ако се наложи. Удряй право… между ребрата.
Колко яростна изглеждаше тогава, а той бе така изплашен.
- Но кой иска да ни нарани? - попита я. Вече не знаеше какво бе станало с онзи пикел. Вероятно го беше забравил във влака.
Той не оправда очакванията и?. Беше провалил и нея, и себе си. Едва сега осъзна - докато тази разкошна кола летеше по магистралата - че няма никакво оръжие, няма пикел, нито дори нож. Не носеше даже швейцарското си ножче - беше го оставил у дома, защото не можеше да се качи с него в самолета.
- Ще се почувстваш по-добре, щом се свържеш със Старшите и бъдеш поканен официално да се върнеш у дома.
Юри погледна Столов, който седеше до него, облечен изцяло в черно, като свещеник. Изпъкваха само бялата якичка и големите му бледи ръце, положени върху коленете.
Юри се усмихна и отвърна:
- Така е. Да изпратя факс до Амстердам. Тоя номер е добре измислен, за да внуши доверие.
- Юри, моля те, имаме нужда от теб - каза Столов, изглеждаше искрено разстроен.
- Сигурен съм, че имате. Колко ни остава до Аарън?
- Само пет минути. Този град е по-малък. Само пет минути и ще бъдем там.
Юри взе черния говорител от тапицираната с кадифе преграда на колата и каза:
- Шофьор?
- Да, сър.
- Искам да спрете някъде, където продават оръжия, пистолети. Знаете ли такова място?
- Да, господине. Саут Рампарт стрийт.