Токсичен шок, алергична реакция, имунен срив. Стотици предположения. Само че кръвните проби не показаха наличието на токсини, не и снощи, нито пък днес. Каквото и да се бе случило покрай този аборт, то беше преминало. Вероятно просто бе изгубила детето и после бе припаднала.
Грозна, грозна работа.
Но можеше ли да има нещо по-грозно от вида на самата Роуан Мейфеър в бялото болнично легло. Главата и? бе отпусната на възглавницата, ръцете и? лежаха до тялото, а очите и? се взираха в нищото. Беше крайно измършавяла и бяла като платно, но най-лошо бе състоянието на леко извитите навътре ръце. Лицето и? бе напълно безизразно, като че бе лишена от индивидуалност. Изглеждаше почти като безмозъчно същество - лежеше с широко отворени очи, не реагираше нито на движение, нито на светлина. Устните и? изглеждаха съвсем малки и странно закръглени, сякаш бяха загубили онова, което ги бе разтегляло във формата на красива женска уста. Дори докато Мона седеше до нея, ръцете на Роуан продължаваха да се извиват към тялото и?, а сестрите бързаха да ги изпънат.
Косата и? беше съвсем оредяла, сякаш голяма част от нея бе окапала. Още един признак на сериозно недохранване и на изтощение заради бременността. Тя беше така дребна в болничната нощница, че приличаше на ангелче от Коледна процесия.
До нея беше и Майкъл, объркан и съсипан. Седеше до леглото и?, говореше и?, обясняваше и? как ще се грижи за нея, че всички са се събрали, че тя не бива да се страхува. Каза и?, че ще сложи цветни картини в стаята и? и ще и? пусне музика. Бил открил един стар грамофон и щял да и? пуска плочи. Не спираше да говори.
- Ще се погрижим за всичко. Ще се… погрижим за всичко.
Като че се страхуваше да изрече нещо друго, като например: «Ще намерим онова копеле, онова чудовище». Не, кой би искал да каже това на невинното безизразно същество, което лежеше там. Гротескно подобие на жената, която умееше да оперира със съвършена прецизност хорските мозъци.
Мона знаеше, че Роуан не чува нищо. Вече нямаше и нищо за слушане. Мозъкът и? все още работеше, колкото да кара дробовете да функционират напълно механично и сърцето да бие със същия ритъм, но крайниците и? ставаха все по-студени.
Всеки миг мозъкът можеше да спре да подава командите си и тялото щеше да умре. Защото владетелят на това тяло си беше отишъл. Линията на енцефалограмата беше почти равна.
Подобни малки вълнички от време на време можеха да се появят и при вече мъртъв мозък. Казват, че винаги се улавяло нещо.
Роуан беше много зле и това наистина бе ужасно. По бледите и? ръце и крака личаха синини. Явно имаше фрактура на лявото бедро, а откриха и следи от изнасилване.
Абортът бе протекъл извънредно тежко. По бедрата и? бяха намерили кръв и родилна течност.
Към шест сутринта спряха респиратора. Спешната операция бе протекла без усложнения. Всички изследвания бяха направени.
Бързаха да я преместят у дома в десет сутринта по една-единствена причина. Не очакваха, че ще преживее до края на деня, а инструкциите и? бяха съвсем ясни и изчерпателни. Беше ги написала, когато приемаше наследството. Искаше да умре в къщата на Първа улица, «у дома». Всичко бе написано с нейния почерк, в щастливите дни преди сватбата и съвсем в тона на цялото завещание. Искаше да умре в леглото на Мери Бет.
А трябваше да се вземат предвид и суеверията в семейството. Хората се трупаха в коридите на болницата и все повтаряха: «Тя трябва да умре в господарската спалня. Тя трябва да умре у дома». «Трябва да я заведат на Първа улица.» Старият Фийлдинг беше непреклонен: «Тя няма да умре в тази болница. Вие я измъчвате. Ако искате да я облекчите, заведете я у дома».
Типичната лудост на Мейфеър, на високи обороти. Дори Ан Мари казваше, че трябва да върнат Роуан в голямата спалня. Кой знае - вероятно призраците на мъртвите в къщата ще и? помогнат. Даже Лорън заяви горчиво: «Отведете жената у дома».
Монахините сигурно щяха да са шокирани, ако изобщо им пукаше. Вероятно не. Сесилия и Лили се молиха на глас в стаята и? цяла нощ. Магдален, Лиан и Гай Мейфеър се молеха в параклиса заедно с две монахини от семейството - дребни женици, чиито имена Мона все бъркаше.
Старата сестра Майкъл Мари Мейфеър - най-възрастната от монахините в семейството - бе слязла да се моли до Роуан и гръмогласно нареждаше «Отче наш» и «Пресвета Дево».
- Ако това не я съживи - каза Рандъл, - нищо няма да може. Вървете в къщата и пригответе спалнята.
Беатрис свърши тази работа с тежко подкрепление от помагачи - Стефани и Спрус Мейфеър, и двама млади чернокожи полицаи - въпреки че с неохота се отдели от Аарън.