- Аарън, ние искаме да помогнем! Затова съм тук.
- Лека нощ, Ерих.
Напълно смаян, русият мъж остана онемял на мястото си, но след миг се обърна рязко и си тръгна. Голямата черна кола го чакаше вече от два часа, докато тази пиеса се играеше и преиграваше отново.
- Той лъже - каза Аарън.
- Той не е от Таламаска - каза Юри, въпреки че това бе по-скоро предположение.
- О, напротив, от Таламаска е. Той е един от нас, но лъже. Трябва да си пазиш гърба.
- Добре. Но как е възможно това, Аарън? Как може да се случи…
- Не зная. Чувал съм за него. В ордена е от три години. Чувал съм за работата му в Италия и Русия. Много е уважаван. Дейвид Талбът го ценеше. Ех, само да не бяхме загубили Дейвид… Столов обаче не е толкова умен, колкото си мисли. Не може да чете мисли така добре. Вероятно щеше да може, ако не се беше набъркал в тази комедия. Но ролята му изисква да впрегне всичките си умения, а той не е особено добър в това.
Черната кола тихо се отдели от тротоара.
- Господи, Юри - прошепна внезапно Аарън. - Радвам се, че си тук.
- Аз също, но нищо не разбирам. Искам да се свържа със Старшите, да говоря директно с някого, да чуя глас.
- Това никога няма да стане, момчето ми - рече Аарън.
- А какво сте правили, преди да има компютри?
- Печатахме всичко на машина. Всички доклади и въпроси се изпращаха в метрополията в Амстердам, а отговорите идваха по пощата. Това отнемаше много време. Но никой никога не е виждал глас или лице, Юри. В дните преди пишещите машини, писар пишеше писмата от Старшите. Никой не знаеше кой е той.
- Аарън, нека ти кажа нещо.
- Знам какво ще ми кажеш - каза спокойно Аарън. - Ти познаваше добре метрополията в Амстердам - всяко нейно кътче. Не можеш да си представиш къде биха могли да се събират Старшите, къде може да са получавали докладите. Никой не знае.
- Аарън, ти си в ордена от десетилетия. Можеш да се обърнеш с молба към Старшите. Със сигурност има начин при тези обстоятелства…
Аарън се усмихна хладно и знаещо.
- Твоите очаквания определено са по-високи от моите, Юри.
Хубавата сивокоса жена идваше към тях. Имаше крехко телосложение, деликатни китки и бе облечена в семпла широка копринена рокля. Глезените и? бяха изящни и добре оформени, като на момиче.
- Аарън - каза тя с лек упрек. Вдигна обсипаните си с пръстени ръце, които никак не изглеждаха стари, и го плесна по раменете, а после го целуна нежно по бузата.
- Ела вътре - каза той на Юри. - Хората имат нужда от нас, ще поговорим по-късно. - Лицето му се бе променило драстично. Сега, когато Столов вече го нямаше, изглеждаше доста по-ведър.
Къщата бе изпълнена с вкусни ухания и оглушителна глъчка. Смеховете бяха силни, като изблици, почти истерични, както се случва в подобни ситуации. Чуваше се и плач. Плачеха и жени, и мъже. Един стар човек седеше до масата, скръстил ръце отгоре и?, и плачеше, а младо момиче с мека кафява коса го тупаше постоянно по рамото. Лицето и? изразяваше единствено страх.
Заведоха Юри на горния етаж, до една стая в дъното - малка, захабена, но доста симпатична - с тясно легло с колони и тъмнозлатиста копринена покривка, която явно помнеше и по-добри дни. Пердетата на прозорците бяха прашни, но той хареса топлината, уюта, дори избледнелите тапети на цветя. Зърна се в огледалото на вратата на гардероба - тъмна коса, тъмна кожа, слаб силует.
- Благодаря ви - обърна се към сивокосата жена, Беатрис, - но не мислите ли, че ще е по-добре да ида в хотел?
- Не - обади се Аарън. - Няма да ходиш никъде. Искам те тук, при мен.
Юри понечи да възрази, защото в къщата трябваше да има място за хората от семейството, но разбра какво точно има предвид Аарън.
- Хайде, нека не се натъжаваме отново - каза жената. - Няма да го понеса. Да идем да хапнем малко и да пийнем вино. Аарън, искам да седнеш и да изпиеш една чаша хубаво вино. Ти също, Юри. Хайде, идвайте.
Слязоха по задното стълбище сред задуха и белите облаци тютюнев дим. Около маса за закуска до яркия огън бяха насядали няколко души, които плачеха и се смееха едновременно, а един от тях просто се взираше навъсено в пламъците. Юри не можеше да види огъня, защото стоеше зад комина, но виждаше отблясъците му, чуваше пращенето и чувстваше топлината.
За миг зърна призрачна женска фигура в малката задна стая - гледаше през прозореца към тъмната нощ. Беше много стара и крехка, облечена в габардинена рокля с дантела, на която имаше красива брошка във форма на човешка ръка с нокти от диаманти. Бялата и? коса образуваше нещо като ореол около лицето и?, вдигната на старомоден кок и прибрана с фуркети на тила. Друга жена, пак стара, но не колкото нея, държеше ръката и?, сякаш възнамеряваше да я защити от нещо.